Catholic-news

Че има нещо страховито в тази църква на Рим, усеща всеки. „Sacro Cuore di Gesu“ (Пресвето Сърце Исусово) на река Тибър, недалеч от крепостта „Сант Анджело“: неоготическа сграда сред пълния с живот барок, суха, строга, чужденка от север, от царството на тъмнината. Който навлезе в сумрака й, ще се озове до сакристията в малък музей с обезпокояващи експонати: викове за помощ на починали, следи от изгаряния от чистилището.
Църквата дължи съществуването си на Виктор Жуе, френски свещеник от Ордена на Пресвето Сърце Исусово. С нея той искал да обърне внимание върху Божието милосърдие, тъй като човек се нуждае от него не само докато е жив, но и след смъртта. Оттук идва и склонността на отец Жуе към душите в чистилището.
Първоначално свещеникът възнамерявал църквата, построена през 1893 година, да бъде опора за пастирската му мисия. Но на 15 септември 1987 г. в един от съседните параклиси избухнал пожар и докато смели вярващи го потушавали, им се сторило, че забелязали на опушената от дима стена до олтара изкривено от болка лице. Това накарало отец Жуе да търси послания от отвъдното.
През следващите години той пропътувал половин Европа, търсил в енориите и къщите на ордените доказателства за свръхестественото. Усилията му били възнаградени, той събрал богата колекция, която междувременно понамаляла, тъй като някои неща в нея будели силно съмнение в автентичността им. Но дузина експонати останали в една витрина с неонова светлина: части от дрехи и молитвеници, върху които се забелязват овъглени отпечатъци от някой пръст или ръка.
Могло е да стане сензация, но епархията на Рим е дискретна. Преди много години църковното списание «Roma Sette» публикувало за празника на всички починали малка статия, в която се казвало, че музеят е уникален, но че доказателствата за експонатите му не винаги са надеждни, а често се основават дори на легенди. На запитване в пресцентъра на епархията отговорили, че църквата и нейните сбирки „помагат на верните да мислят за отвъдния живот и особено да се молят за починалите“.
„Епархията иска да посмалим малко нещата“, се говори в манастира на „Пресветото Сърце“. Членовете на ордена не говорят официално с журналисти. Те смятат, че се придържат напълно към католическото учение, дори след като Бенедикт ХVІ напълно демистифицира задгробния живот. „Не правим реклама“, казват един отците в Ордена и напомня, че чистилището не е място, а състояние, духовно страдание заради отдалечеността от Бога. Огън в чистилището гори само при Данте.
Затова пък следите от изгаряне по експонатите изглеждат доста очевидни. Свещеникът не се интересува как точно са се появили. За него това не са „доказателства за вярата, а свидетели на вярата“. Не са били изследвани лабораторно. „Науката не може да обясни нищо“, казва отецът.
Както се вижда от експонатите, често свещеници и членове на ордени са били тези, които след смъртта си са молели за помощ. Един игумен-оливетанец (Бенедиктинска конгрегация на Пресвета Дева Мария от планината Оливето) от Мантова се обърнал през 1731 г., в деня на Всички светци, с особена настойчивост към живите: отец Панцини оставил отпечатък от кръст върху писалището на игуменката Изабела Форнари и дупки от изгаряния в расото и ризата.
Монахиня от Перуджа, която след продължително заболяване през 1894 г. поискала да умре, трябвало да изкупува нетърпението си с 20 дни страдание в чистилището; тя оставила отпечатък от обгорения си пръст върху възглавницата на друга сестра и я помолила да се моли за нея, а след изтичане на срока и се явила на сън и и съобщила, че е приета в Небето.
Това са послания, които апелират за солидарност на живите с починалите и приканват за прошка и взаимна подкрепа. „Ние, хората, правим грешки, защото сме хора“, казва отецът от музея, а за да помогнем на душите в чистилището да поправят тези грешки е нужна само молитва.
Кой знае с какво се е провинил онзи свещеник от Монтефалко, та в продължение на няколко седмици е изпратилл от отвъдното в манастира общо 30 банкноти по 10 лири, които били леко обгорени, за да служат там литургии за него. Бог знае откъде е взел парите.
Изглежда жителите на Рим имат чувство към такава човечност. И сигурно тихо се надяват, че някога и за тях някой ще се застъпи на по-високо място. „Винаги идват хора, които се молят за душите в чистилището“, казва отецът.
Sacro Cuore di Gesu in Prati, Lungotevere Prati 12, Rom. До музея на душите в чистилището (Museo delle Anime del Purgatorio) се стига от църквата; отворен е всеки ден от 7.30 до 11.00 ч. и от 16.30 до 19.00 ч. (с изключение, когато има литургия). Входът е свободен.

Буркхард Юргенс (KNA)

Превод: catholic-news.bg