Catholic-news

Генерална аудиенция: Папа Франциск за общението на светците (пълен текст)

30 октомври 2013, 21:20

По време на генералната аудиенция, състояла се на 30 октомври 2013 г. на площад „Св. Петър“, Папа Франциск се спря в своето размишление на темата за общението на светците – едно от нещата, които изповядваме в Символа на вярата. Публикуваме пълен превод на папския катехизис:

„Скъпи братя и сестри, добър ден!
Днес бих искал да говоря за една много хубава реалност в нашата вяра, а именно – „общението на светците”. Катехизисът на Католическата Църква ни припомня, че с този израз се имат предвид две реалности – общението с нещата, които са свети, и общението между хората, които са свети (п. 948). Ще се спра на второто значение: става дума за една от най-утешаващите истини на нашата вяра, доколкото тя ни припомня, че не сме сами, че съществува едно общение на живота между тези, които принадлежат на Христос. Едно общение, което се ражда от вярата; всъщност терминът „светци” се отнася до онези, които вярват в Господ Исус и са част от Него в Църквата посредством Кръщението. Ето защо първите християни били наричани още „светии” (срв. Деян 9, 13. 32. 41; Рим 8, 27; 1 Кор 6, 1).

1. Евангелието от Иван свидетелства, че преди Своето страдание Исус се молеше на Отец за общение между учиците с тези думи: „Да бъдат всички едно: както Ти, Отче, си в Мен, и Аз в Теб, така и те да бъдат в Нас едно, та да повярва светът, че Ти си Ме пратил“ (17, 21). В своята най-дълбока същност Църквата е общение с Бог, близост с Бог, общение на любов с Христос и с Отец в Светия Дух, което преминава в едно братско общение. Това отношение между Исус и Отец е онази „матрица”, която свързва нас, християните: ако ние сме интимно въвлечени в тази „матрица”, в тази гореща пещ на любовта, това наистина можем да станем едно само сърце и една само душа помежду си, защото любовта на Бог изгаря нашия егоизъм, нашите предразсъдъци, нашите вътрешни и външни разделения. Божията любов изгаря също и нашите грехове.

2. Ако я го има това вкореняване в източника на Любовта, който е Бог, тогава се проявява също и съответното движение: от братята към Бог; опитът от братското общение ми отвежда до общението с Бог. Единството помежду ни води до единство с Бог, води до тази връзка с Бог, Който е наш Отец. Това е вторият аспект на общението на светците, който бих искал да подчертая: нашата вяра се нуждае от подкрепата на другите, по-специално – в трудните моменти. Ако сме единни, вярата става силна. Колко хубаво е да се подкрепяме помежду си в прекрасното приключение на вярата! Казвам това, защото тенденцията към затваряне в самите себе си е повлияла и на религиозната среда – до такава степен, че много пъти се оказва трудно да поискаме духовна помощ от тези, които споделят с нас християнския опит. Кой от всички нас не е изпитвал несигурност, обърквания и дори съмнения в пътя на вярата? Всички сме изпитвали това, аз също: това е част от пътя на вярата, част е от нашия живот. Всичко това не трябва да ни учудва, защото сме хора, белязани от слабости и ограничения; всички сме слаби, всички сме ограничени. Въпреки това, в тези трудни моменти е нужно да се доверим на Божията помощ посредством синовната молитва, и в същото е важно да намерим куража и смирението да се открием за другите, да поискаме помощ, да поискаме да ни подадат ръка. Колко пъти сме правили това, след това сме успявали да се измъкнем от проблема и да потърсим Бог отново! В това общение – общение означава „общо единение”, – сме едно голямо семейство, където всички членове си помагат и се подкрепят помежду си.

3. Стигаме и до един друг аспект: общението на светците излази от рамката на земния живот, излиза извън рамките на смъртта и продължава вечно. Това общение помежду ни продължава в другия живот; това е едно духовно единство, което се ражда в Кръщението и не може да бъде прекъснато от смъртта, но, благодарение на Възкръсналия Христос, има за цел да намери своята пълнота във вечния живот. Съществува една дълбока и неразривна връзка между тези, които все още са поклонници в този свят – помежду ни, и тези, които са пристъпили прага на смъртта, за да влязат във вечността. Всички кръстени, намиращи се тук, на земята, душите в Чистилището и всички блажени, които са вече в Рая, формират едно-единствено голямо семейство. Това общение между земята и небето се осъществява по един особен начин в молитвата за застъпничество.
Скъпи приятели, тази красота е наша! Тази реалност е наша, на всички, която ни прави братя, която ни придружава по пътя на живота и която ще открием отново в небето. Нека вървим по този път с доверие и радост. Християнинът трябва да бъде радостен, с радост да има много кръстени приятели, които вървят с него; да бъде подкрепян от помощта на братята и сестрите, които вървят по същия този път, за да стигнат до небето; и също – с помощта на братята и сестрите, които са в небето и се молят на Исус за нас. Да вървим с радост по този път!“.

Източник: © www.vatican.va (официален сайт на Светия Престол)
Превод: © www.catholic-news.bg

Новини: Генерална аудиенция