Catholic-news

Как да разговаряме с атеисти за християнската вяра? Насоки за това дава евангелисткият пастор Александър Гарт от Берлин в списанието „ideaSpektrum“. Той препоръчва на християните да се отнасят с уважение към атеистите, а не да търсят дефицити в живота им. Много малко от тях съзнателно са избрали живот без Бога: „Техният атеизъм (както и вярата) са много повече резултат от срещи, възпитание, житейски обстоятелства, удари на съдбата.“ Ако искаме да разберем неверието на даден човек, трябва да се заслушаме в житейската му история. Според Гарт добрите въпроси и внимателното изслушване са най-добрият път за въвеждането на Бог в разговора. Той например питал как някой е избрал за себе си атеизма и дали би повярвал в нещо.
Според богословите във всеки един човек дреме копнежът за Бог: „Обикновено той е напластен с идеологии и затрупан под философски позиции.“ Съществува убеждението,“чевярата е вид патерица за слаби и лабилни хора“. Но дълбоко в сърцето въздиша „копнежът за истинска любов, дълбоко щастие, стабилен смисъл на живота и вечност“.Този копнеж може да бъде събуден с разговор за личните преживявания във вярата и с молитва. Атеизмът няма истински удовлетворяващ отговор на въпроса за смисъла на живота. Отговорите на настоящето, които искат да намерят смисъла на живот предимно в удоволствието, партньорството, сексуалността, децата и работата, са безсилни пред преживявания като безработицата, неуспеха, страданието, болестта и смъртта. Гарт: „Но когато атеистите се срещат с хора, чийто живот излъчва сигурност, стабилност и радост, поради това, че те са намерили смисъла на живота чрез Бог, тогава у тях нерядко се събужда желанието сериозно да се заемат с вярата.“ Гарт: „От безброй разговори с млади атеисти непрекъснато виждам, че те питат християните за техния опит с Бога.“
Повечето невярващи са с предубеждението, че вярата се придобива само с възпитанието. Затова за тях няма почти нищо по-предизвикателно от живота, променен от Бог, като например заздравените бракове и взаимоотношения, преодолените страсти и връзки, които разрушават живота, смелото решение на проблемите. Хората често учудени възприемат тези промени в живота, тъй като атеистите са на мнение, че религията – особено християнството – нямат никакво практическо значение за нормалния живот. Гарт подчертава също, че никой хриситянин не може да обърне някой, който е невярващ: „Който иска да достигне до атеистите с Евангелието, търси чудо. Ние сме само пътни знаци на Исус, който върши чудеса, вчера и днес.