Catholic-news

Вечерта на 1 ноември 2013 г., тържеството на Всички Светци, Папа Франциск отслужи света литургия при римското гробище във Верано. Публикуваме пълния текст на изключителната проповед на Светия Отец. Позволихме си да я наречем „изключителна“, защото е изпълнена с думи на надежда; думи, които изпълват сърцата ни и ни дават увереност, че и нас ни чака радостта в Небесното Царство; думи, които усилват нашата вяра, че истинският живот започва след земната ни смърт…

„В този час, преди залеза, сме се събрали в това гробище и мислим за нашето бъдеще, мислим за всички онези, които си отидоха, които ни изпревариха в живота и са в Господ.
Колко прекрасно е онова видение за Небето, което чухме в първото четиво: Господ Бог, красотата, добротата, истината, нежността, всеобхващащата любов. Онези, които ни предшестваха и са починали в Господ са там. Те провъзгласят, че са били спасени не заради своите дела – те са правили и добри дела, – но са били спасени от Господ. „Спасението е от нашия Бог, Който седи на престола, и от Агнеца” (Откр 7, 10). Той е, Който ни спасява; Той е, Който като един татко в края на нашия живот ни отвежда за ръка именно в онова Небе, където са нашите предци. Един от старците пита: „Тези, облечените в бели дрехи, кои са и откъде са дошли?” (ст. 13). Кои са тези праведници, тези светци, които са в Небето? Отговорът: „Тези са онези, които идват от голямата скръб, и опраха дрехите си, и ги избелиха в кръвта на Агнеца” (ст. 14).
Ние можем да влезем в Небето, само благодарение на кръвта на Агнеца, благодарение на кръвта на Христос. Именно кръвта на Христос е тази, която ни оправда, която ни отвори вратите на Небето. И ако днес си спомняме тези наши братя и сестри, които ни предшестват в живота и са в Небето, това е защото те са били умити от кръвта на Христос. Тази е нашата надежда – надеждата в кръвта Христова! Една надежда, която не разочарова. Ако вървим по пътя с Господ, Той никога няма да ни разочарова! Чухме във второто четиво как апостол Иван казва на Своите ученици: „Вижте, каква любов ни е дал Отец, да се наречем и вече сме такива Божии чеда. Затова светът не познава и нас… Ние сме чеда Божии, макар още да не е явно какво ще бъдем. Но когато стане явно, ще бъдем подобни на Него, защото ще Го видим, както си е” (1 Ив 3, 1-2). Да видим Бог, да бъдем подобни на Бог: това е нашата надежда. И днес, именно в деня на светците и преди деня на покойните, е необходимо да помислим малко за надеждата – тази надежда, която ни придружава в живота. Първите християни изобразявали надеждата като котва, сякаш животът бил котвата, хвърлена на брега на Небето и всички ние вървим към този бряг, вкопчени във въжето на котвата. Това е един хубав образ на надеждата – да имаш сърце, закотвено там, където са нашите предци, където са светците, където е Исус, където е Бог. Тази е надеждата, която не разочарова. Днес и утре – това са дни на надеждата.
Надеждата е донякъде като мая, която кара душата да се разширява. В живота има трудни моменти, но с надеждата душата върви напред и гледа към онова, което ни очаква. Днес е един ден на надежда. Нашите братя и сестри са в Божието присъствие и ние също ще бъдем там, изключително по благодатта на Господ, стига да вървим по пътя на Исус. Апостол Иван заключава: „И всеки, който има тази надежда в Него, осветява се, както Той е свят” (ст. 3). Надеждата също ни очиства, ни облекчава. Това очистване в надеждата в Исус Христос ни позволява да вървим бързо, стремително. В този момент преди залеза днес, всеки от нас би могъл да се замисли за залеза на собствения си живот. „Какъв ще бъде моят залез?”. Всички ние ще стигнем до залеза, всички! Гледам ли към него с надежда? Гледам ли към него с онази надежда, че ще бъда приет от Господ? Това би било едно християнско мислене, което ни дава мир. Днес е ден на радост, но на една спокойна, тиха, мирна радост. Нека помислим за залеза на многото наши братя и сестри, които ни предшестваха, нека помислим за нашия залез, когато той дойде. И нека помислим за нашето сърце и се запитаме: „Къде е хвърлена котвата на моето сърце?”. Ако то не е закотвено добре, нека го закотвим – в онзи бряг, знаейки че надеждата не разочарова, защото Господ Исус не разочарова“.

Източник: © www.vatican.va (официален сайт на Светия Престол)
Превод от италиански: © www.catholic-news.bg
Източник на видеоматериала: © Catholic News Service