Catholic-news

Проповед
за 31-а Обикновена неделя

Автор: отец Мариуш Полцин, OFM Cap.
(Клагенфурт, Австрия)

Братя и сестри,
Всяка църква е част от Царството Небесно, в която задължително за използва „националният” език, тоест езикът на църквата – не латинският, а езикът на Светото Евангелие – езикът на любовта, добротата, доброжелателността.
С църквата се свързват най-големите семейни вълнения.
Кръщението: Бог в църквата зове към християнство едно дете – което нищо не разбира и само маха с ръчички и краченца – защото това, което е най-велико, идва извън нас. Човек се ражда, без да разбира нищо, но Бог го зове към живота.
Изповедта: Гнусим се от греха като от мръсна риза.
Светото Писание: Приемаме великата тайна на вярата, Възкръсналото Исусово Тяло – същото, но и съвсем друго, Тялото, което е станало Тайна.
Бракът: Младите двойки се изправят пред олтара, за да си обещаят под клетва любов, по-дълга от „завинаги”.
Погребението: Изпращаме покойните с намерение веднага да застанат пред любящия Отец.
Веднъж един свещеник казвал проповед със силен глас. До него се приближило едно дете и попитало: „Защо толкова викаш? Мама каза, че в църквата трябва да се държим тихо и с уважение.” Дори едно дете може да усети липсата понякога на уважението и почитта, които трябва да изпитваме и да проявяваме в църквата.
Като във всяка общност, случват се и трудни или неудобни моменти.
Понякога някои хора имат претенции към църквата.
И все пак всеки, дори невярващият, има своята църква, която обича.
Амин.