Catholic-news

Както всяка неделя в 12 ч., и днес Папа Франциск измоли неделната молитва „Ангел Господен“, заедно с хилядите вярващи, стекли се на площад „Св. Петър“. Публикуваме пълен превод на краткото размишление на Светия Отец, произнесено от него преди самата молитва.

„Скъпи братя и сестри, добър ден!
Страницата от Евангелието от Лука тази седмица ни показва Исус, Който, по пътя към Йерусалим, влиза в град Йерихон. Това е последният етап от един път, който въплъщава в себе си смисъла на целия живот на Исус, посветен на това да търси и да спасява изгубените овци на Израилевия дом. Но колкото повече този път се приближава към целта, толкова повече около Исус се стеснява един враждебен кръг.
Въпреки това, в Йерихон се случва едно от най-радостните събития, разказани от Св. Лука – обръщането на Закхей. Този човек е една изгубена овца, той е мразен и „отлъчен”, защото е митничар, нещо повече – той е началник на митничарите в града, приятел на омразните римски окупатори, крадец и експлоататор.
Поради липсата на възможност да се доближи до Исус, най-вероятно заради лошата си слава, и бидейки малък на ръст, Закхей се качва на едно дърво, за да може да види Учителя, Който минава. Този външен жест, малко смешен, изразява обаче вътрешния акт на човека, който търси се опитва да се извиси над тълпата, за да има контакт с Исус. Самият Закхей не знае за дълбокия смисъл на своята постъпка; той не знае защо прави това, но го прави; той дори не смее да се надява, че ще може да съкрати разстоянието, делящо го от Господ; съгласен е да Го види дори само като преминаващ. Но Исус, когато пристига близо до онова дърво, го вика по име: „Закхее, слез по-скоро, защото днес трябва да бъда в дома ти” (Лк 19, 5). Този малък на ръст човек, отхвърлен от всички и намиращ се далеч от Исус, е като загубен в неизвестното; но Исус го вика, и онова име „Закхей”, на езика от онова време, има един красноречив смисъл: „Закхей” означава „Бог помни”. Колко е прекрасно това: „Бог помни”.
И Исус отива в дома на Закхей, предизвиквайки критиките на всички в Йерихон (защото и по онова време имало много сплетни!), които казвали: „Но как? При всичките тези добри хора в града, Той отива при този митар? Да, защото той бе изгубен; и Исус казва: „Днес стана спасение на този дом, защото и този е син на Авраам” (Лк 19, 9). В дома на Закхей от онзи ден-нататък влязла радостта, влязъл мирът, влязло спасението, влязъл Исус.
Няма професия или социално положение, няма грях или престъпление от всякакъв вид, които да могат да заличат от паметта и сърцето на Бог дори едно само Негово чедо. „Бог помни”, винаги, Той не забравя никого от тези, които е създал; Той е Отец, който винаги е в бдящо и изпълнено с любов очакване да види как в сърцето на сина се пробужда желанието да се върне вкъщи. И когато той види това желание, дори и по най-простия начин изразено, а понякога и неосъзнато, веднага отива при него и със Своята прошка облекчава неговия път на обръщане и връщане. Нека се вгледаме в Закхей, днес, към дървото: неговата постъпка е смешна, но е спасителна. И аз казвам и на теб: ако нещо ти тежи на съвестта, ако се срамуваш от нещата, които си сторил, спри се за малко, не се плаши. Помисли за това, че Някой те очаква, защото никога не е спирал да си мисли за теб; и този Някой е твоят Отец, това е Бог, Който те очаква! Качи се като Закхей, изкатери се на дървото на желанието да бъдеш опростен; уверявам те, че няма да останеш разочарован. Исус е милосърден и никога не се уморява да прощава! Запомни това добре, такъв е Исус.
Братя и сестри, нека и ние дадем възможност на Исус да ни извика по име! Нека в дълбочината на сърцето си чуем Неговия глас, който ни казва: „Днес трябва да гостувам в твоя дом”, т.е. в твоето сърце, в твоя живот. И нека Го приемем с радост: Той може да ни промени, може да преобрази нашето каменно сърце, може да ни освободи от егоизма и да направи живота ни един дар на любовта. Исус може да го стори. Нека се оставим да бъдем водени от Исус!“.

Източник: © www.vatican.va (официален сайт на Светия Престол)
Превод от италиански: © www.catholic-news.bg