Catholic-news

Тази сутрин, в 11.30 ч. местно време, Папа Франциск отслужи света литургия на Олтара на Катедрата във ватиканската базилика „Св. Петър“, в памет на кардиналите и епископите, починали през годината. Публикуваме проповедта на Светия Отец, произнесена от него по време на месата.

„В духовната атмосфера на месец ноември, белязан от паметта за починалите верни, нека си спомним за братята кардинали и епископи от целия свят, които се завърнаха в дома на Отца през тази последна година. Докато поднасяме за всеки от тях тази Света Евхаристия, нека молим от Господ да ги дари с небесната награда, обещана на добрите и верни служители.
Чухме думите на Св. Павел: „Защото аз съм уверен, че нито смърт, нито живот, нито Ангели, нито Власти, нито Сили, нито настояще, нито бъдеще, нито височина, нито дълбочина, нито друга някоя твар ще може да ни отлъчи от любовта Божия в Христос Исус, нашия Господ” (Рим 8, 38-39).
Апостолът представя Божията любов като най-дълбоката и несломима причина за християнското доверие и надежда. Той изброява противостоящите и тайнствени сили, които биха могли да са заплаха за пътя на вярата. Но веднага добавя с увереност, че макар цялото ни съществуване да е заобиколено от заплахи, нищо не ще може да ни отдели от любовта, която самият Христос прояви към нас, отдавайки се изцяло. Даже и демоничните сили, враждебни на човека, се оказват безсилни пред дълбоката връзка на любов между Исус и този, който Го приема с вяра. Тази реалност на вярната любов, която Бог изпитва към всеки от нас, ни помага да посрещнем със спокойствие и сила всекидневния си път, който понякога е безпрепятствен, но понякога е бавен и труден.
Само грехът на човека може да прекъсне тази връзка; но и в този случай Бог винаги ще търси човека, няма да го остави, за да възстанови с него връзката, която продължава и след смъртта. Нещо повече, това е един съюз, който достига своята кулминация в окончателната среща с Отца. Това разбиране дава един нов и дълбок смисъл на земния живот и ни открива за надеждата за живот отвъд смъртта.
Всъщност, всеки път, когато сме изправени пред смъртта на скъп човек или човек, който сме познавали добре, в нас изниква въпросът: „Какво ще стане с неговия живот, с неговата работа, с неговата служба в Църквата?”. Книгата Премъдрост ни дава отговора: всички тези неща са в ръцете на Бог! Ръката е знак за приемане и закрива, тя е знак за едно лично отношение на респект и вярност – давам ръка, стискам ръка. Ето, тези ревностни пастири, които посветиха живота си в служба на Бог и братята, са в ръцете на Бог. Всичко тяхно е добре пазено и няма да корозира от смъртта. В ръцете на Бог са всички техни дни, изпълнени с радости и страдания, с надежди и трудности, с вярност към Евангелието и страст за духовното и материалното спасение на повереното им стадо.
Също и греховете, нашите грехове, са в ръцете на Бог – ръце милосърдни, ръце, „наранени” от любов. Неслучайно Исус пожела да запази раните на ръцете Си, за да можем да почувстваме Неговото милосърдие. Това е нашата сила, нашата надежда.
Тази реалност, изпълнена с надежда, е очакването за окончателното възкресение, за вечния живот, за който са предназначени „праведните” – тези, които приемат Божието Слово и са послушни на Неговия Дух.
Така бихме искали да поменем нашите братя кардинали и епископи. Хора, посветили се на своето призвание и на своето служение в Църквата, които обичаха така, както се обича една съпруга. В молитвата нека ги поверим на милосърдието на Господ, по застъпничеството на Божията Майка и на Св. Йосиф, та да ги приеме в Своето Царство на светлината и мира – там, където вечно живеят праведниците и онези, които са били верни свидетели на Евангелието. Също в тази молитва нека се молим и за нас самите, та Господ да ни подготви за тази среща. Не знаем деня, но срещата ще се състои“.

Източник: © www.vatican.va (официален сайт на Светия Престол)
Превод от италиански: © www.catholic-news.bg
Снимка: www.news.va
Видеоматериал: Rome Reports