Бог ни е дал живот, не за да го унищожи в момента на смъртта

10 ноември 2019, 09:22

Проповед
за 32-а Обикновена неделя

Автор: † отец Мариуш Полцин, OFM Cap.

Братя и сестри,
„У Него всички са живи” (Лк. 20, 38). Всички – това означава, че не само тези, с които сядаме на масата, но също и тези, върху чийто гроб поставяме запалени свещи на Задушница. У Бог всички живеят. Той е Бог на живите. Ако човекът след смъртта не би живял, тогава би бил прах и нищо, а Бог не е Бог на праха. Само Той единствен не отнема веднъж дадените дарове. Ако някога е дарил някого с призвание – било за духовен, било за семеен живот или за живот без семейство, няма да му го отнеме, човекът сам може да го изгуби. Ако Бог търси заблудената овца, ще я търси, докато не я намери. Ако Той ни е дал живот – Той го е дал не за да го унищожи в момента на смъртта.
Един мисионер в страната, в която работил, присъствал на следния обичай: до тленните останки на покойния се събирали съседи и се молели: „Поздрави моя чичо, когото змията ухапа; поздрави моята леля, която се удави…” Изброявали своите близки починали по име, вярвайки, че този покоен ще ги поздрави. Умрелите за нас са живи.
Какво ли обаче означава, че покойните ще бъдат подобни на ангелите? Нима ще им израснат крила и ще летят?… Умрелите са невидими. Освен това вече са по-умни, защото са разбрали какъв смисъл е имал техният живот тук. Знаят повече, отколкото всеки хабилитиран професор или академик, защото са преминали през портата на смъртта.
Амин.

(Клагенфурт, Австрия)

Новини: Проповеди

Коментари

Няма коментари

Оставете коментар