ВТОРИЯТ ВАТИКАНСКИ СЪБОР – НОВА ПРОЛЕТ НА ЦЪРКВАТА
На 9 ноември в гр.Велико Търново се проведе научна конференция на тема: „ВТОРИЯТ ВАТИКАНСКИ СЪБОР – НОВА ПРОЛЕТ НА ЦЪРКВАТА“. Инициативата се проведе в Конферентната зала на Хотел „Премиер“ във Велико Търново, като неин организатор бе Католическата Никополска епархия. Участваха представители на всички енории в Никополската епархия и специално поканени гости: Епископът на Никополската епархия монс.Петко Христов, Апостолическият Нунций в България Монс.Януш Болонек, отец Добромир, преподавател във ВТУ „Св.Св.Кирил и Методий”, домакинът отец Страхил Каваленов от енория Велико Търново, отец Благовест Вангелов, отец Петър Немец, отец Валтер Гора от енория Русе, отец Пламен Гечев от общността във Видин, отец Артур и отец Венцислав Николов от енория Плевен, отец Енцо Ди Клерико, , отец Паоло Кортези от енории Белене, отец Патрик Виал от енория Ореш, отец Йосиф Йонков от енория Драгомирово, сестри-монахини и верни.
Началото на конференцията беше дадено в 10 ч. с встъпление от Отец Страхил Каваленов – енорийски свещеник на енории В.Търново и Габрово. Той въведе участниците в темата и представи лекторите. „Миналата година – каза отец Страхил -чествахме 50-та годишнина от откриването на Събора на 11 октомври 1962 г. Не беше случайно, че именно с този юбилей Папа Бенедикт XVI свърза началото на обявената от него за цялата Църква Година на вярата. На нас тази година предостави множество добри възможности за размисъл над това, къде се корени нашата християнска вяра, какъв е нейният смисъл, какви перспективи предлага тя на живота ни, какви отговорности поставя пред нас”. По-нататък отец Страхил сподели: „Запозаването с историята на Събора, с неговите документи, с фигурите на Събора, особено тази на Блажения Папа Йоан XXIII, беше една от основните насоки в пасторалната работа в нашите енории през тази Година на вярата. Защото именно този Събор предложи на Църквата от своето време и на Църквата на бъдещето, част от която сме ние, прекрасната възможност, осмислила себе си и отношенията си със света, да укрепва вярата на своите чеда и да носи Благата Вест за Христовата победа над злото, греха и смъртта на всички народи, култури и общества”.
„Важно е за всички нас – продължи отец Каваленов, 50 години след това събитие, да осмислим неговите резултати, които дават нов решителен устрем в живота на Църквата, да си дадем сметка, че плодовете на неговите насоки дават своя отпечатък, формират нашата действителност на християни, включително на нас, католиците в България, включително на нас, верните от Никополската Епархия. Този Събор изразява единството на цялата християнска общност – универсално събитие, което по някакъв начин има последици за цялото човечество – за католици и некатолици, за християни и нехристияни, за вярващи и невярващи”. „Изключително важно е, завърши отец Страхил, че Съборът отваря пътя на диалог с другите християнски вероизповедания, но и с другите религии, с непознаващите Бога – така Църквата става спътник на цялото човечество, може да разбира и да разговаря със съвременния свят, виждайки и оценявайки всяко семе на доброто, което Бог е посял в Своето творение. Както Исус, Църквата днес може да говори смело на всички, без изключение; да носи на всички дара на Божието Слово и така да осъществява пълноценно мисията, получена от Нейния Господ Исус Христос: „Идете по целия свят и проповядвайте Евангелието”.
Първото изложение от програмата на Конференцията, беше на Монс.Януш Болонек, Апостолически Нунций в България. Той говори на тема: „Ecclesia ad intra – Ecclesia ad extra“ – според разсъжденията на Кардинал Карол Войтила. Монс.Болонек разви някой изказвания на Кардинал Карол Войтила, Ариепископ Митрополит на Краков, на тема: Втория Ватикански събор. „Проблемът може да бъде изказан на кратко с латинската формулировка: Ecclesia ad intra – Ecclesia ad extra /Църквата отвътре, църквата отвън/. Тази формула е особено близка на полския отец на Втория Ватикански събор, който има значителен принос в работа на Събора – продължи монс.Болонек. Той участва в работата на различни комисии и под-комисии, срещите и дискусиите върху подготовката на текста на Конституцията за Църквата в съвременния свят “Gaudium et spes”. Краковският митрополит също взема думата по времето на съборните конгрегации в базиликата „Св.Петър” във Ватикана, внася писмени забележки, изказва се също от името на целия полски епископат, произнася се по въпроса за атеизма, обяснява какво представлява атеизма като натрапена идеология, как въздейства на науката, културата, възпитанието и политиката. Изказва се също на тема брака и семейството и апостолата на миряните”.
„Главната задача на Събора, каза монс.Болонек, е да отговори на принципния въпрос: какво казва Църквата за самата себе си? Трябва също да се дадат отговори на въпросите, които човечеството поставя на църквата в съвременния свят. Съборът е изцяло еклезиологично събитие, отворено в същото време към въпросите, вълнуващи хората от втората половина на 20 век…. Тези две двойки понятия Ecclesia ad intra – Ecclesia ad extra и самоутвърждаването на църквата и диалога, трябва постоянно да имаме пред вид при изучаването на съборните документи и особено, когато вникваме в духа, който ги животвори. Тези понятия помогнаха за формирането на съборната мисъл за църквата и нейната роля в съвременния свят … Формулата Ecclesia ad intra – Ecclesia ad extra отговаря точно на това съотношение, което в живота на съвременната църква се изразява в съсредоточаване върху собствената идентичност и отваряне за проблемите на света. В това отваряне към човечеството Църквата, макар и да излиза извън себе си, всъщност не изоставя собствената си идентичност, не изгубва нищо от собствената си същност, защото навлиза във великите Божии дела, в делото на Сътворението и делото на Изкуплението, в пълния му обхват. Защото всички хора са изкупени, а следователно и светът, във всичките му проявления, минали и настоящи. Пълното единство с делото на изкуплението се осъществява в двата аспекта ad intra и ad extra, и в двата църквата открива пълнотата на своята същност и своята мисия.
Йоан XXIII говори за пасторален събор … Душепастирството във всяка форма е израз и плод на вярата в църквата, както у духовенството, така и у миряните. Затова и този събор е, както еклезиологичен, така и пасторален.
„Смятам, завърши своето изложение монс.Болонек, че си струва да помним за понятията Ecclesia ad intra – Ecclesia ad extra т.е. самоутвърждаване на църквата и диалог, когато четем съборните конституции, декрети и декларации. Тези понятия са като ключ за правилното разбиране на съдържанието и посланията на тези документи, които ни показват църквата не само отвътре, нейната Божествено-човешка структура, но също и отвън, когато се съсредоточава върху всеки важен и труден проблем на съвременния свят като върху свой проблем”.
В 11 ч. за „Идеята на Втория Ватикански Събор за откровението в светлината на Словата на Папа Йоан XXIII” говори Дон Джовани Гусмини от Фондация „Йоан XXIII“ от Бергамо, Италия. Дон Джовани е преподавател по теология и възпитател на семинаристите в Семинария „Йоан XXIII” в гр.Бергамо. Той представи един изключително проникновен поглед върху идеите, дейността и приноса на Папа Ронкали за инициирането на Събора. Стремежът на този папа да обнови, да отвори прозорците на Църквата за “свежия въздух”, който ще дойде отвън, от света и ще влее „нова кръв” във вените й, бяха поднесени от лектора изключително увлекателно.
Следващия лектор, който направи изложение, беше г-н Тони Николов от Фондация „Комунитас“ – София, философ и университетски преподавател по философия. Г-н Николов говори за: Жак Маритен и Пиер Тейар дьо Шарден и философията на Събора.
След почивката за обяд, програмата продължи в 15 ч. Лекция на тема: „Към Втория Ватикански Събор – между традиция и обновление на Църквата” изнесе Д-р Кирил Карталов, Кореспондент на Папския Комитет за исторически науки.
Последната лекция беше на Отец Паоло Кортези от обществото на отците-пасионисти, автор на книга за Йоан XXIII със заглавие: „Вълкът, мечката и агнето”. Свещеникът говори за: „Семената на Събора у младия Ронкали”. От неговото изложение пролича задълбоченото изучаване на живота, кореспонденцията и душепастирската дейност на Анджело Ронкали като Апостоличеки визитатор в България, Турция и Гърция.
В 16 ч. закри Конференцията Монс.Петко Христов, Епископ на Никополската епархия, който обобщи идеята на инициативата и подчерта, че тя се организира в рамките и по повод закриването на Годината на Вярата.
Росица Златева
Снимка: Йосиф Анчев
Новини: Никополска епархия












Коментари
Няма коментари
Оставете коментар