Catholic-news

Днес във Ватикана бе представен текста на Апостолическото обръщение Evangelii Gaudim на Папа Франциск. Документът вече е исторически – не само поради неочаквано големия си обем, но и поради изключително богатото му съдържание. Той е от голямо значение и поради факта, че това е първият самостоятелен папски документ от този понтификат, доколкото енцикликата Lumen Fidei, макар и издадена от името на Папа Франциск, е в по-голямата си част дело на Папа Бенедикт ХVІ. Не на последно място, този документ е исторически, защото, най-вероятно, ще бележи целия понтификат на този Папа. Много нови идеи за реформа в Църквата, като в същото време – опиране на Втория Ватикански Събор и папите-предшественици Йоан-Павел ІІ и Бенедикт ХVІ. Един текст, който дълго ще четем. Предлагаме кратък обзор на това ново съкровище, с което се сдоби Църквата, по волята на Светия Дух, чрез ръцете на Папа Франциск…

„Радостта от Евангелието изпълва сърцето и целия живот на онези, които срещат Исус” – така започва Апостолическото обръщение Evangelii Gaudium, в което Папа Франциск развива темата за известяването на Евангелието в съвременния свят, като използва и приноса на последния Синод на епископите, заседавал във Ватикана от 7 до 28 октомври 2012 г. по темата „Новата евангелизация за предаване на вярата”. „Бих желал да се обърна към вярващите християни – пише Светият Отец, – за да ги призова към нов етап на евангелизация, белязан от тази радост, и да дам указания за пътя на Църквата през близките години”. Папата се обръща към всички кръстени с покана да носят Христовата любов на всички хора, намирайки се в непрестанно „състояние на мисия” (25) и в противостоене на „големия риск на съвременната епоха – риска от изпадане в „унинието на индивидуализма” (2).
Папа Франциск призовава да бъдат намерини нови пътища и творчески методи за известяване на Евангелието, без изпадане в «скучни схеми» (11), и посочва необходимостта от «пастирско и мисионерско обръщане, което не може да остави всичко, както си е», а води до «реформа на структурите», така че всички те да станат «по-мисионерски» (27). Светият Отец споменава и за «обръщането на папството», за да може то «повече да съответства на онзи смисъл, който Исус Христос е пожелал да му придаде, както и на актуалните потребности пред евангелизацията». Франциск моли епископските конференции да дадат своя принос в развитие на «духа на колегиалност», който, според Светия Отец, «все още не е осъществен до край» (32). Необходимо е да се проведе една «здрава децентрализация» (16), както и да не бъде изпитван страх от преразглеждане на онези църковни обичаи, които «не са свързани директно със същността на Евангелието» (43).
Франциск пише за необходимостта да се държат «отворении вратите на храмовете», за да не се сблъскват търсещите Бога «с хладните затворени врати». Вратите на тайнствата също трябва да бъдат отворении за всички. Папата припомня, че Евхаристията «не е награда за съвършени, а щедро средство и храна за слабите. Тази убеденост води до пастирски последици, които следва да се разгледат с разум и безстрашие» (47). Римският епископ подчертава, че предпочита да вижда Църквата наранена и мръсна от това, че е излязла на улицата, отколкото да е една Църква, за която е важно да бъде център, която се оказва затворена в един клуб на отбрани идеи и процедури. Ако нещо трябва да ни вълнува, според Светия Отец, това е фактът, че много братя са лишении от приятелството с Христос (49).
В посланието Франциск изброява и изкушенията пред пастирите: индивидуализъм, криза на принадлежността, спад в усърдието (78). Най-голямата опасност произтича от прагматизма на църковното всекидневие, в което всичко изглежда сякаш протича нормално, а всъщност вярата угасва (83). Папата призовава да не се изпада в песимизъм (84) и към «революция на милосърдието» (88). Той споменава също, че тези, които прекалено много се грижат за литургията, доктрината и престижа на Църквата, не се грижат за това Евангелието наистина да влезе в живота на хората (95). «Опазил ни Бог от Църква, която зад духовната и пастирската завеса остава светска!» (97).
Светият Отец посочва многото вътрешни раздори в Църквата, породени от завист и ревност между общностите (98): «Кого тръгваме да евангелизираме при такова поведение?» (100) – пита той.
Франциск отделя внимание и на съвременната икономическа система, която, по думите му, е «несправедлива в корените си» (59). Тази система убива, тя поражда култура на отхвърляне от обществото (53). Папата засяга феномени като корупцията, избягването на данъци, финансовите спекулации, и призовава Църквата да не остава в задния двор при борбата за справедливост (183). Светият Отец отново припомня за това, че Църквата преди всичко се грижи за бедните, изброявайки многобройните форми на бедност и несправедливост в света.
Специално внимание е отделено на диалога с православните братя, от които можем да се научим на «епископска колегиалност и съборност» (246), и на диалога с исляма.
Последният раздел е посветен на «евангелизаторите на Светия Дух» – тези, които «безстрашно се отварят за делото на Светия Дух». Това са «евангелизатори, които се молят и работят» (262). Накрая Светият Отец призовава да не падаме духом пред оскъдните резултати от евангелизацията, доколкото «плодовете често биват невидими, не се усещат…» (279). Апостолическото обръщение завършва с молитва към Божията Майка – Майка на евангелизацията: «Всеки път, когато се взираме в Мария, ние отново подновяваме вярата си в революционната сила на любовта и нежността» (288).