Catholic-news

Започнаха предколедните духовни упражнения в енория „Свети Йосиф“ в София. Гост-проповедник тази неделя бе отец Евгений Ружански, францисканец-конвентуалец. Той насочи вниманието на верните към радостта от подготовката за Рождество Христово с четивата, които Църквата ни дава, замисляйки се същевременно и за Второто пришествие на Исус Христос. Според човешката логика смъртта на Исус е само голяма загуба, но според логиката на Бог Христовите страдания, смърт и Възкресение са голяма победа, защото само Исус е този, който е победил сатаната.
Отец Евгений припомни, че тази неделя поставя началото на новата литургична година и че с това започва един нов период от нашия живот, пореден Адвент, в който би трябвало да се запитаме дали сме станали по-добри, дали повече почитаме Бог. Предколедното време е време на очакване – момент за нашето обръщане, за да се спрем и да се замислим какво сме направили досега и какво още може да направим. От момента на раждането ни до смъртта ни ние преминаваме като поклонници през един голям Адвент, за да се срещнем с Бог. Но ако искаме да живеем с Бог, трябва да го намерим още на тази земя, не утре, не в някой друг ден, а точно днес, в този момент. Отец Евгений обясни, че ние не приемаме Христос само на Рождество, той не идва при нас само в този ден, защото е същият днес и утре и същият ще дойде при нас и на 25 декември и Светата литургия ще бъде същата като днес и че дарохранителницата е нашето сърце, където Исус иска да остане завинаги , защото не иска да живее в студена църква от стени и камъни, а там, където е топло – в сърцето ни. Отец Евгений призова да се молим дарохранителницата на сърцето ни да се изпълва с любов и дарове. Нашият живот е едно пътуване, поклонничество към Бог, свързано с трудности, страдания, загуба на време. Но в него ни помага самият Исус. И аз съм този, който трябва да го покани. Отец Ружански илюстрира това с интересен пример: В една галерия била изложена картината, изобразяваща Исус, който чука на една затворена врата. Един посетител обърнал внимание на директора, че са изложили картина с грешка, тъй като на вратата нямало дръжка. Директорът възразил обаче, че всичко е наред, тъй като тази врата символизира нашето сърце и дръжката и е от вътрешната страна и ние сме тези, които трябва да я хванем и да отворим.
Отец Евгений препоръча, когато нямаме сили да вървим сами, да се молим да получим сила от Бога, от Божия живот, който позволява да вървим напред с оптимизъм и кураж, защото още при Кръщението ни Бог започва да живее в нас и ние сме включени в Църквата, в която Бог живее, получили сме Свети Дух с неговите дарове, чрез които Бог иска да ни направи светци.
Когато очакваме гост, каза о. Евегений, ние почистваме и нареждаме къщата си, приготвяме ястия и напитки за посрещането му. Същото е и когато започваме Предколедното време – трябва да почистим нашето сърце, за да може да се роди в него Бог. Трябва да се стремим да сме добри, за да служим на другите хора, както това правело едно момченце, което носело в училище не една, а две бели кърпички. На учителя, който се чудел защо са му толкова много кърпи то обяснило, че едната носело за себе си, а другата за някой, който плаче до него, за да изтрива сълзите му. Отец Евгений отправи пожелание и ние да носим със себе си по две кърпи, да призоваваме покровителството на Божията Майка да се застъпва за нас, за да преживеем този живот с Бог, а след нашата смърт да преминем към по-добър живот с него, както той ни обещава чрез устата на Апостола: „Око не е виждало, ухо не е чувало и човеку на ум не е идвало това, що Бог е приготвил за ония, които Го обичат“.