АДВЕНТ С ПАПА ФРАНЦИСК: „Още сега сме възкръснали“

5 декември 2013, 16:14

По време на вчерашната генерална аудиенция Папа Франциск продължи с катехизиса върху Символа на вярата, приключвайки темата за възкресението на телата. Казаното от Светия Отец за онова, което ни очаква в последния ден, съвпада и с духа на времето на Адвента, което живеем тези дни – време на очакване както на празника Рождество Христово, така и на второто и славно идване на нашия Спасител в слава. Предлагаме пълен превод на думите на Папа Франциск – думи, вдъхновени от Светия Дух!

ПЪЛЕН ТЕКСТ НА КАТЕХИСТИЧНОТО РАЗМИШЛЕНИЕ НА ПАПА ФРАНЦИСК
(Генерална аудиенция, 4 декември 2013 г., площад „Св. Петър“)

„Скъпи братя и сестри, добър ден!
Днес отново се връщам към израза „Вярвам във възкресението на телата”. Става дума за една не проста истина, и далеч не толкова очевидна, защото, живеейки в този свят, не е лесно да разбереш бъдещата реалност. Но Евангелието ни просвещава: нашето възкресение е тясно свързано с възкресението на Исус; фактът, че Той възкръсна, е доказателството, че съществува възкресението на мъртвите. Ето защо бих желал да представя някои аспекти, които касаят отношението между възкресението на Христос и нашето възкресение. Той възкръсна, и затова, че той възкръсна, ние също ще възкръснем.
Преди всичко самото Свещено Писание съдържа един път към пълната вяра във възкресението на мъртвите. Тази вяра бива изразявана катов вяра в Бог – Създател на целия човек – душа и тяло, – и катов яра в Бог-Освободител, Бог, Който е верен на завета със Своя народ. По време на едно видение пророк Йезекиил съзерцава гробовете на погребаните, които ще бъдат отново отворении, и сухите кости, които ще се върнат към живот, благодарение на изливането на животоворящ дух. Това видение е израз на надеждата в бъдещото «възкресение на Израил», т.е. във възраждането на победения и унижен народ (срв. Йез 37, 1-14).
В Новия завет Исус довежда до завършек това откровение и свързва вярата във възкресението със Своята собствена личност, казвайки: „Аз съм възкресението и животът” (Ив 11, 25). Всъщност, Господ Исус е Този, Който ще възкреси в последния ден онези, които са повярвали в Него. Исус дойде сред нас, стана човек като нас във всичко, освен в греха; по този начин Той ни взе със Себе Си по обратния път към Отца. Той, въплътеното Слово, умрял за нас и възкръснал, дава на Своите ученици Светия Дух като залог за пълното общение в Неговото славно царство, което очакваме, бдейки. Това очакване е изворът и причината за нашата надежда: една надежда, която ако бъде опазена и съхранена – нашата надежда, – ако ние я опазим и съхраним, тя ще стане светлина, която да освети нашата лична история, както и общата история. Нека винаги помним следното: ние сме ученици на Онзи, Който дойде, Който идва всеки ден и ще дойде накрая. Ако успеем да живеем в тази реалност, ще бъдем по-малко угрижени от ежедневието, в по-малка степен затворници на илюзиите и все по-готови да вървим с милосърдно сърце по пътя на спасението.
Един друг аспект: какво означава да възкръснеш? Възкресението на всички нас ще се случи в последния ден, на края на света, в резултат на всемогъществото на Бог, Който ще върне към живота нашето тяло, съединявайки го с душата, по силата на възкресението на Исус. Това е основното обяснение: ние ще възкръснем, защото Исус възкръсна. Ние се надяваме да възкръснем, защото Той ни отвори вратата за това възкресение. И тази трансформация, това преобразяване на нашето тяло бива подготвяно през този живот от отношенията с Исус, в тайнствата, по-специално – в Евхаристията. Ние, които през този живот сме се хранили с Неговото тяло и Неговата кръв, ще възкръснем като Него, с Него и чрез Него. Както Исус възкръсна със Своето собствено тяло, но не се върна към земния живот. Така и ние ще възкръснем с нашите тела, които ще бъдат преобразени в славни тела. Това обаче не е някаква измама! Това е истина. Ние вярваме, че Исус възкръсна, че Исус е жив в този момент. Вие вярвате ли, че Исус е жив? А ако Исус е жив, смятате ли, че ще ни остави да умрем и да не възкръснем? Не! Той ни чака, и именно защото Той възкръсна, силата на Неговото възкресение ще възкреси всички нас.
Един последен елемент: още в този живот ние можем да участваме в Христовото възкресение. Ако е вярно, че Исус ще ни възкреси в края на времената, също така е вярно, че в определен аспект ние вече сме възкръснали с Него. Вечният живот започва още в този момент, започва по време на този живот, който е насочен към онзи момент на окончателното възкресение. И всъщност ние вече сме възкръснали. Чрез Кръщението сме били въведени в смъртта и възкресението на Христос и участваме в новия живот, който е Неговият живот. Ето защо, очаквайки последния ден, ние имаме в себе си семето на възкресението, като едно предвкусване на пълното възкресение, което ще получим в наследство. Затова и тялото на всеки от нас е отражение на вечността, следователно – към него трябва винаги да се отнасяме с респект; и най-вече трябва да бъде уважаван и обичан живота на онези, които страдат, защото чувстват близостта на Божието Царство, на онова състояние на вечен живот, към което вървим. Тази мисъл ни дава надежда: ние сме на път към възкресението. Да видим Исус, да се срещнем с Исус – това е нашата радост! Всички ще бъдем заедно – не тук, на площада, а от другата страна, но радостни с Исус. Това е нашето предназначение!“.

Източник: © www.vatican.va (официален сайт на Светия Престол)
Превод от италиански: © www.catholic-news.bg

Коментари

Няма коментари

Оставете коментар