Catholic-news

Продължаваме с втората част от интервюто, което Папа Франциск даде тези дни за италианския всекидневник La Stampa. Теми като тежко болните деца, гладуващите и единството на християните са въпроси, които засягат всеки християнин. Да видим какво мислия за всичко това Светият Отец…

Много пъти се срещахте с тежко болни деца. Какво може да се каже при такова невинно страдание?
За мен един от учителите в живота е Достоевски, и онзи негов въпрос – и открит, и скрит, винаги е терзаел сърцето ми: защо страдат децата? Няма обяснение. Идва ми този образ: в един конкретен момент от своя живот детето „се събужда”, не разбира много неща, чувства се измамено, започва да задава въпроси на мама или татко. Това е възрастта на въпроса „защо”. Но когато детето пита, а не чува всичко онова, което имаш да му казваш, то те засипва с нови въпроси „защо?”. Това което търси е повече от едно обяснение, то търси бащиния поглед, който дава сигурност. Пред едно страдащо дете, единствената молитва, която ми идва на ум, е молитвата с въпроса „защо”. Господи, защо? Той няма да ми обясни нищо. Но усещам, че ме гледа. И тогава мога да кажа: „Ти знаеш защо, аз не знам и Ти няма да ми го кажеш, но ме гледаш и Ти се доверявам, Господи, доверявам се на Твоя поглед“.

Говорейки за страданието на децата, не можем да забравим за трагедията на онези, които страдат от глад.
С храната, която изяждаме набързо и изхвърляме, бихме могли да нахраним толкова много хора. Ако съумеем да не губим и да рециклираме храната, гладът в света би намалял много. Бях впечатлен да прочета една статистика, според която 10 хиляди деца по света всеки ден умират от глад. Има толкова много деца, които плачат, защото са гладни. Един ден по време на аудиенцията в сряда, пред една бариера стоеше млада майка със своето дете, което бе на няколко месеца. Когато минавах оттам, детето плачеше много. Майката го успокояваше. Казах й: „Госпожо, мисля, че малкото е гладно”. Тя отвърна: „Дали сега е моментът…”. Отговорих й: „Но дайте му да яде, моля ви!”. Тя бе скромна, не искаше да го кърми сред публиката, докато минава Папата. Ето, бих искал да кажа същото и на човечеството: дайте им да се нахранят! Тази жена имаше мляко за своето дете, в света имаме достатъчно храна, за да нахраним всички. Ако работим с хуманитарните организации и всички ние да не изхвърляме храна, ще сторим така, че да стигне до тези, които се нуждаят, ще дадем един голям принос за преодоляване трагедията с глада в света. Бих искал да повторя на човечеството онова, което казах на тази майка: дайте да ядат на тези, които са гладни! Надеждата и нежността на Рождество Христово ще ни избавят от равнодушието.

Някои откъси от Evangelii Gaudium доведоха до обвинения от страна на ултраконсервативни американци. Какъв ефект има върху един Папа усещането да бъде определян като „марксист”?
Марксистката идеология е сбъркана. Но през живота си съм познавал много марксисти, добри хора, и затова не се чувствам обиден. Думите, от които някои се засегнаха силно, са тези за икономиката, която „убива”… В апостолическото обръщение няма нищо, което да не може да бъде намерено в социалната доктрина на Църквата. Не съм говорил от техническа гледна точка, търсил съм начин да представя една снимка на онова, което се случва. Единственото специфично позоваване бе това на теориите за „благоприятното повторно заболяване”, според които всеки икономически растеж, насърчаван от свободния пазар, може от само себе си да създаде едно по-голямо равенство и социално интегриране в света. Съществуваше обещание, че когато чашите станат пълни, би се получило преливане и от това бедните биха спечелили. Случва се обаче така, че когато са пълни, чашите магически се уголемяват, и така никога нищо не излиза за бедните. Това бе единственото позоваване на специфична теория. Повтарям: не съм говорил от техническа гледна точка, а съгласно социалната доктрина на Църквата. А това не означава да си марксист.

Обявихте едно „обръщане на папството”. Срещите с православните патриарси предложиха ли ви някакъв конкретен път?
Йоан-Павел ІІ говореше по още по-явен начин за една форма на упражняване на примата, която да е отворена при една нова ситуация. Но не само от гледна точка на икуменическите отношения, но също и в отношенията с Курията и с поместните Църкви. През тези първи девет месеца бях посетен от много православни братя – Вартоломей, Иларион, теолога Зизиулас, копта Тавадрос. Последният е мистик, който влизаше в капелата, сваляше си обувките и отиваше да се моли. Почувствах се техен брат. Те имат апостолската приемственост, получили са я като братя-епископи. Мъка е, че не можем все още да отслужваме заедно Евхаристията, но приятелството го има. Вярвам, че това е пътят – приятелство, обща работа и молитва за единството. Благословихме се един друг, един брат благославя друг, един брат се казва Петър, другият се казва Андрей, Марко, Тома…

Единството между християните приоритет ли е за Вас?
Да, за мен икуменизмът е приоритет. Днес съществува икуменизъм на кръвта. В някои страни избиват християните, защото носят кръст или имат Библия, и преди да ги убият, не ги питат дали са англикани, лютерани, католици или православни. Кръвта е смесена. За онези, които убиват, ние сме християни. Единни в кръвта, макар помежду си да не успяваме все още да направим нужните стъпки към единството, а и може би все още не е дошло времето. Единството е благодат, която трябва да се иска. Познавах в Хамбург един енорист, който подкрепяше каузата по беатификацията на католически свещеник, екзекутиран от нацистите, защото преподавал катехизис на децата. След него, в реда на осъдените, имаше един лютерански пастор, убит по същата причина. Тяхната кръв се бе смесила. Този енорист ми разказваше, че бил посетен от епископа, на когото казал: „Продължавам да подкрепям каузата, но и на двамата, не само на католика”. Това е икуменизмът на кръвта. Съществува и днес, достатъчно е да прочетем вестниците. Онези, които убиват християните, не ти искат лична карта, за да разберат в коя Църква си бил кръстен. Трябва да имаме предвид тази реалност.

Източник: © La Stampa
Превод: © www.catholic-news.bg

КЪМ ПЪРВАТА ЧАСТ НА ИНТЕРВЮТО >>>>>>