Catholic-news

Проповед на о. Мариуш Полцин, OFM Cap., за ІV Адвентна неделя

Когато св. Йосиф узнал, че Мария е бременна, разбрал веднага, че тя е собственост на Бог – неотделима от самия Него. Обхванал го страх, Божия боязливост. Поискал да избяга. Почувствал се недостоен и ненужен. Бог щял да се грижи за нея, а не той – защото кой е той пред Всевишния?!
Ангелът спрял Йосиф, защото единственото негово достойнство пред Бог било разбирането за собственото му недостойнство.
Св. Йосиф бил необходим, за да се погрижи за Божията Майка и да даде име на Детето. Ако не бил той, Исус нямало да има човешко родословие – Йосиф Го въвел в рода на цар Давид, от който самият той произхождал.
Понякога ние се чувстваме недостойни и ненужни. Нека да бъдем достойни точно тогава, когато се чувстваме недостойни. Ние сме много нужни и достойни – не заради някакви наши предишни заслуги, а поради това, че Бог ни е избрал и ни е призовал на този свят за дела, известни на Него. И такива продължаваме да бъдем, докато сме живи. Друг е въпросът за греховете ни, които трябва да поправим, за да имат това достойнство и нужда от нас своята съответна сила, динамика и мощ. Ако сме болни и ни се струва, че не ставаме за нищо – нека да помним, че докато сме живи, Бог има нужда от нас, дори от тези безнадеждно страдащите.
Амин.