Catholic-news

Проповед на о. Мариуш Полцин, OFM Cap., Клагенфурт

Братя и сестри,

Струва ни се – така, по човешки, че Рождество Христово се пада в най-неподходящото време. След най-краткия ден, най-дългата нощ, на всичкото отгоре, когато е тъмно, студено, неприятно и не винаги има сняг…
Преданията говорят, че стари, тогава още езически славянски племена са поднасяли на боговете по това време жертвоприношения, отчаяни от страх, че няма повече да видят зората.
Може би по-подходящото време за Коледа би бил месец юни, когато след най-кратката нощ идва най-дългият ден – като че ли път към слънцето…
Обаче Бог, чиито мисли не са като човешките мисли, точно тогава, когато хората губят надежда и вървят в тъмното, плашат се, че няма да видят повече слънцето, изпраща на земята Спасителя като обратното лице на отчаянието.
Никой здрав разум не би посмял да измисли подобна идея – Бог да стане човек, просто от страх да не богохулства. Такава идея може да измисли само Бог. Истината дойде от Откровението на тайнствената Божия премъдрост. Празникът след най-дългата нощ не потиска. Напротив, отнема уплахата, че ще бъде още по-тъмно.
От Коледните празници често създаваме дни с вълнуващи, нежни спомени от детството. Често гледаме през розови очила на Дядо Никола или с очите на богаташко дете, на което към безбройните играчки, които вече има, са прибавили още и Витлеемска колиба…
Обаче Коледа не е за това да си пожелаем един на друг голяма заплата, нов и хубав апартамент, красив съпруг или богата съпруга, но за да се замислим за Бог и за тези Негови деца, които на днешния ден плачат по някаква причина.
Амин.