Свети невинни младенци мъченици: „Христос прави Свои свидетели онези, които още не говорят“
На днешния ден Католическата църква възпоменава младенците, избити във Витлеем по заповед на цар Ирод, за което съобщава Евангелието от Матей (2, 16). Традицията приема, че се касае за хиляди невинни деца, намерили смъртта си. За първи път те били почетени като мъченици при свети Ириней Лионски. В календар от Верона от края на V век, а през 505 г. в календар от Картаген, днешно предградие на Тунис, празникът е отбелязан като възпоменание след Рождество Христово. Реликви са се появили в Галия още през V век. Много домове за сираци често били поставяни под закрилата на невинните младенци от Витлеем. По стар обичай празникът в Европа посрещали с игрите „festum puerorum“, в които ученици от училищата към манастири и църкви си избирали игумен или епископ, който организирал голям празник и парад. На някои места в църквите се провеждала литургия, ръководена от избраното за епископ дете, което било облечено във владишки одежди, с митра и жезъл. Игрите били забранени още на събора в Константинопол (867-870), но въпреки отричането им и на съборите в Базел и Тренто, на някои места те просъществували чак до ХVІІІ век. Под влияние на Реформацията и по време Просвещението те постепенно изчезнали. В някои части на Австрия и до днес се е запазил обичаят деца да пожелават на възрастните здраве и щастие през новата година, удряйки ги с пръчка, а „благословените“ им се отблагодаряват с подаръци.
След Втория Ватикански Събор били разработени нови литургични текстове за този ден, на който се дава специален благослов за децата. През последните години празникът добива ново значение като ден за защита на неродения живот и на покаяние за многобройните аборти.
Четиво от Римския Бревиарий за Празника на Светите Невинни Младенци
(Източник http://catholicvt.net/?p=5142)
Из „Слова“ на Свети Кводвултдеус, Епископ
Великият Цар се ражда като малко Дете. Мъдреците идват отдалече, водени от звездата, и стигат до Витлеем, за да се поклонят на Оногова, Който сега лежи в яслата, но царува над небето и земята. Когато мъдреците възвестяват на Ирод, че се е родил Царят, той се смущава и за да не загуби властта си, се опитва да Го убие, докато, ако беше повярвал в Него, щеше да има спокойствие в този живот и щеше да царува навеки в другия.
От какво се боиш, Ироде, сега, когато чу, че се е родил Царят? Христос не е дошъл, за да те лиши от трона, а за да победи дявола. Ти не разбираш това, затова се смущаваш и се гневиш. Нещо повече – за да отстраниш Оногова, Когото търсиш, ти проявяваш жестокост, като избиваш толкова много деца.
Плачещите майки не те карат да отстъпиш, не те трогват риданията на бащите при избиването на децата им, не те спират покъртителните вопли на децата. Страхът, сковал сърцето ти, те кара да убиеш децата, и докато се стремиш да унищожиш самия Живот, мислиш, че ще живееш дълго, ако осъществиш докрай замисъла си. Но Той, Изворът на всяка благодат, едновременно малък и велик, макар да лежи в яслата, кара трона ти да трепери. Служи си с тебе, който не познаваш намеренията Му, и освобождава душите от робството на дявола. Прие децата на враговете Си и ги направи Свои осиновени чеда.
Децата, без да го осъзнават, умират за Христа, докато родителите им оплакват погиващите мъченици. Христос прави Свои свидетели онези, които още не говорят. Онзи, Който е дошъл да царува, царува по този начин. Освободителят вече започва да освобождава и Спасителят вече дава Своето спасение.
Но ти, Ироде, който не знаеш всичко това, се смущаваш и озверяваш, и докато мислиш как да навредиш на Това Дете, без да знаеш, вече Му въздаваш почит.
О, пречуден дар на благодатта! Какви заслуги са имали тези деца, за да победят по този начин? Те още не говорят, а вече изповядват Христа! Не са способни още да се борят, защото още не владеят членовете си, а вече носят триумфално палмата на победата.
Новини: Актуално












Коментари
Няма коментари
Оставете коментар