Catholic-news

Публикуваме пълния текст на проповедта, която Папа Франциск произнесе във ватиканската базилика „Св. Петър“ по време на тържествената литургия на 1 януари 2014 г. – тържество на Дева Мария Богородица и Световен ден на мира.

„Първото четиво отново предлага на вниманието ни древната молитва на благословението, което Бог дал на Мойсей, за да го предаде на Аарон и неговите синове: „Да те благослови Господ и да те опази! Да погледне милостиво към тебе Господ със светлото Си лице и да те помилва! Да обърне Господ към тебе лицето Си и да ти даде мир” (Числ 6, 24-26). Изключително важно е отново да чуем тези благославящи думи в началото на новата година: те ще ни придружават по нашия път през времето, което се открива пред нас. Това са думи на сила, на насърчение, на надежда. Това не е някаква илюзорна надежда, основаваща се на несигурни човешки обещания, нито пък е някаква наивна надежда, която създава представа за по-добро бъдеще, просто защото това е бъдеще. Тази надежда има своя корен именно в благословията от Бог – една благословия, която съдържа най-голямото пожелание, пожеланието на Църквата към всеки от нас, изпълнено с цялата любяща закрила на Господ, с Неговата провиденциална помощ.
Пожеланието, съдържащо се в тази благословия, се осъществи напълно в една жена – Мария, на която бе съдено да стане Майка на Бог. Осъществи се в нея преди всяко друго творение.
Майка на Бог. Това е основното и най-важно обръщение към Божията Майка. Става дума за качество, за роля, които вярата на християнския народ, в своята нежна и искренна почит към небесната Майка, винаги е чувствала.
Нека си припомним онзи велик момент от историята на ранната Църква, какъвто бил Съборът в Ефес, по време на който авторитетно било дефинирано божественото майчинство на Девицата. Истината за божественото майчинство на Мария намерило отклик в Рим, където, малко след това, била построена базиликата «Санта Мария Маджоре» – първото Богородично светилище в Рим и в целия Запад, в което се почита изображението на Божията Майка, на Theotokos, с надслов „Salus populi romani”. Разказва се, че по време на Събора жителите на Ефес, заставали от двете страни на портата на базиликата, където се били събрали епископите, и викали: „Майка на Бог!”. Искайки официално определение за това обръщение към Дева Мария, вярващите показали, че признават нейното божествено майчинство. Това е едно спонтанно и искрено поведение на деца, които познават добре своята Майка, защото я обичат с дълбока нежност. Но не само. Това е sensus fidei на светия народ, верен на Бог, който, в своето единство, никога не бърка.
Мария винаги е присъствала в сърцето, в почитта, и преди всичко – в пътя на вярата на християнския народ. «Църквата върви във времето… и по този път продължава да следва пътя, извървян от Дева Мария» (Йоан-Павел ІІ, енциклика Redemptoris Mater, 2). Нашият път във вярата е същият като този на Мария, и точно затова я чувстваме особено близка до нас! Що се отнася до вярата, която е крайъгълен камък на християнския живот, Божията Майка е споделяла нашето положение – тя трябвало да върви по същите пътища, по които вървим и ние, понякога трудни и неразбираеми; тя трябвало да напредва в своето „поклонничество във вярата” (Втори Ватикански събор, Конституция Lumen gentium, 58).
Нашият път във вярата е неразривно свързан с Мария – от момента, в който Исус, умирайки на кръста, ни я даде като Майка, казвайки: «Ето майка ти!» (Ив 19, 27). Тези думи имат силата на завещание и дават на света една Майка. От онзи момент Божията Майка стана и наша Майка! В часа, в който вярата на учениците била подложена на толкова много трудности и несигурност, Исус им повери тази, която първа повярва, и чиято вяра никога не отслабна. И «жената» става наша Майка в момента, в който губи своя божествен Син. Нейното ранено сърце се разширява, за да направи място за всички хора, добри и лоши, за всички, и ги обича така, както ги обичаше Исус. Жената, която на сватбата в Кана Галилейска чрез своето сътрудничество във вярата направи така, че чудесата на Бог да бъдат показани на света, на Голгота поддържа пламъка на вярата във Възкресението на Сина, и го съобщава с майчина обич на другите. По такъв начин Мария става източник на надежда и истинска радост!
Майката на Изкупителя ни предшества и продължава да ни укрепва във вярата, в призванието и в мисията. Нека със своя пример на смирение и откритост за Божията воля ни помогне да превърнем нашата вяра в радостно и безгранично известяване на Евангелието. Така нашата мисия ще бъде плодоносна, защото ще има за образец майчинството на Мария. На нея поверяваме нашия път във вярата, желанията на сърцето си, нашите потребности, нуждите на целия свят, по-особено – глада и жаждата за справедливост и мир и за Бог. Нека я призовем всички заедно. Призовавам ви да я призовем три пъти, подражавайки на нашите братя от Ефес, казвайки: «Майка на Бог»: Майка на Бог! Майка на Бог! Майка на Бог! Амин“.

Източник: © www.vatican.va (официален сайт на Светия Престол)
Превод от италиански: © www.catholic-news.bg