Catholic-news

На празника Пресвето Име Исусово Папа Франциск отслужи Света Евхаристия в църквата „Il Gesù“, главната църква на йезуитите в Рим, в която под един от най-красивите барокови олтари се съхраняват тленните останки на свети Игнатий Лойола. Поводът бе неотдавнашното причисляване към светците на отец Фавр SJ, който е един от първите спътници на основателя на Ордена. Отец Фавр, който е роден на 13 април 1506 г. в Ле Виларет, недалеч от Женева, е бил първият свещеник на създаденото Общество на Исус. През 1534 г. той отслужил в Париж онази литургия, на която свети Игнатий заедно с първите си сподвижници положил обетите, от които се появил бъдещият Орден на йезуитите.
В интервюто си от септември 2013 година с Антонио Спадаро, директор на йезуитското списание „La Civiltà Cattolica“ (части от интервюто в превод на catholic-news.bg) Папа Франциск посочи отец Фавр като предпочитана от него личност, заедно със св. Игнатий Лойола и св. Франциск Ксаверий.
В проповедта си Папата се обърна към „нас, йезуитите“ и обрисува образа на синовете на свети Игнатий. Той напомни думите на св. Павел: „Понеже вие трябва да имате същите мисли, каквито е имал Исус Христос, Който, бидейки в образ Божий, не счете за похищение да бъде равен Богу; но понизи Себе Си, като прие образ на раб и се уподоби на човеци; и по вид се оказа като човек“ (Фил 2, 5-7). Папата каза: „Ние, йезуитите, искаме да бъдем удостоени с името на Исус, да служим борбено под знамето на неговия кръст, а това означава: да имаме същите мисли като Христос. Означава да мислим като него, да обичаме като него, да гледаме като него, да вървим като него. Означава да правим това, което той е правил, с неговите чувства, с чувствата на неговото сърце.“
Сърцето на Исус Христос „е сърце на Бог, който от любов се е `понизил`. Всеки от нас, йезуитите, който следва Исус, трябва да е готов да понизи себе си. Ние сме призовани за това понижение: да бъдем `понизени`. Да бъдем мъже, които не живеят фокусирани в самите себе си, защото центърът на Обществото е Исус Христос и неговата Църква. А Бог е ‚Deus semper maior’, Бог, който винаги ни изненадва. И ако Бог на изненадите не е центърът, Обществото ще изгуби своя път“.
По тази причина „да си йезуит означава: да си човек на незавършеното мислене, на отворената мисъл: защото той мисли, гледайки хоризонта, който е славата на все по-големия Бог, който постоянно ни изненадва. И това е неспокойствието на нашата бездна. Онова свято и красиво неспокойствие.“
Тъй като хората са грешници, йезуитите биха могли да се запитат дали сърцето им пази неспокойствието на търсенето или я е изгубило: „дали нашето сърце е винаги в напрежение: сърце, което не се успокоява, което не се затваря в себе си, а показва ритъма на един път, който трябва да бъде извървян заедно с верния Божи народ. Трябва да търсим Бог, за да го намерим, и да го намерим, за да го търсим още повече. Само това безпокойство дава на сърцето на един йезуит мир, също и апостолско неспокойствие, което не трябва да ни уморява да възвестяваме керигмата, да евангелизираме смело. Това е неспокойствието, което ни подготвя да получим дара на апостолската плодовитост. Без неспокойствието не сме плодовити!“
Това неспокойствие е отличавало светия отец Фавр, мъж на големия копнеж, „един друг Данаил“. Цитирайки Бенедикт ХVІ, Папа Франциск подчерта, че отец Фавр е бил скромен, чувствителен човек с дълбок вътрешен живот, който е имал дарбата да завързва приятелски отношения с хора от всякакъв тип. Въпреки това е бил с неспокоен, нерешителен и винаги недоволен дух. Под ръководството на свети Игнатий той се научил да обединява своята трескава, но също така и нежна и изискана чувствителност със способността да взема решения: „Той бил мъж с големи изисквания. Той приел и признал своите копнежи.“
Истинската вяра „винаги включва дълбокото желание за промяна на света“, каза Папата и призова йезуитете да си поставят въпроса: „Имаме ли и ние големи визии и ентусиазъм? И ние ли сме прекално дръзки? Нашата мечта лети ли нагоре? Изгаря ли ни усърдие? Или сме посредствени и се задоволяваме с апостолските си програми, идващи от лабораторията?“
Папата предупреди: „Силата на Църквата не обитава в себе си и в организаторските и способности, тя е скрита в дълбоките води на Бога. А тези води движат мощно нашите копнежи и копнежите разширяват сърцето. Както е казал свети Августин: `Да се молим, за да копнеем и да копнеем, за да разширяваме сърцето`“.
Отец Фавр „е имал истинско и дълбоко желание `да разшири границите си в Бога`: той бил напълно фокусиран върху Бог и поради това можел да отиде навсякъде в Европа, в духа на послушанието, често и пеш, да влиза кротко в диалог с всички и да възвестява Евангелието“. Папата предупреди за изкушението от това, възвестяването на Евангелието да се свързва с инквизиторски удари на осъждане. Напротив, Евангелието трябва да се възвестява с кротост, по братски и с пълна любов.
Христос е бил центърът за отец Фавр. Той изпитвал желание Христос да заеме центъра на сърцето му. Папата каза: „Само когато човек е фокусиран върху Бог, той може да отиде в периферните области на света!“ Ако йезуитите са изпълнени от същите съкровени желания като отец Фавр, „за нас е необходимо да пребъдваме в молитва и със смирено усърдие, чрез застъпничеството на нашия брат Пиер да молим Бог отново да ни очарова. Онова очарование, което довело Пиер до всички негови апостолски лудости…“
В заключение Папата каза: „Ние сме хора на напрежението. Ние сме също противоречиви и непоследователни хора, грешници, всички. Но сме хора, които искат да вървят под погледа на Исус. Малки сме, грешници сме, но искаме да служим борбено под знамето на кръста в Обществото, отличаващо се с името на Исус. Ние, които сме егоисти, искаме въпреки това да водим живот, движен от големи копнежи. Затова да подновим пожертвованието си към вечния Господар на Вселената, така че с помощта на неговата Преславна Майка да можем да поискаме, да пожелаем и да живеем мислите на Христос, който понизи себе си. Както е написал свети отец Фавр: `Нека никога в този живот да не търсим име, което не е свързано с името на Исус`.

(по kath.net)