Catholic-news

1. Кръщението е тайнството, именно на което се основава нашата вяра и което ни присажда като живи членове в Христос и Неговата Църква. То, заедно с Евхаристията и Миропомазанието, формират т. нар. „християнска инициация”, която представлява едно единствено, голямо сакраментално събитие, което ни конфигурира в Господ и прави от нас жив знак на Неговото присъствие и Неговата любов.
В нас може да се породи следният въпрос: наистина ли е необходимо Кръщението, за да живеем като християни и да следваме Исус? Не е ли то в крайна сметка един прост обряд, един формален акт на Църквата, за да се даде име на детето? Това е въпрос, който може да изникне. И в тази връзка осветляващо е написаното от апостол Павел: „Не знаете ли, че всички ние, които се кръстихме в Христос Исус, в Неговата смърт се кръстихме? И така, ние се погребахме с Него чрез кръщението в смъртта, та както Христос възкръсна от мъртвите чрез славата на Отца, така и ние да ходим в обновен живот” (Рим 6, 3-4). Следователно, това не е някаква формалност! Това е акт, който дълбоко засяга нашето съществуване. Едно кръстено дете и едно некръстено дете не са едно и също нещо. Не е все едно дали един човек е кръстен или не е. С кръщението ние се потапяме в онзи неизчерпаем източник на живота, който е смъртта на Исус – най-великия акт на любов в цялата история; и благодарение на тази смърт ние можем да живеем нов живот, вече не в ръцете на злото, греха и смъртта, а в общение с Бог и с братята.

2. Много от нас нямат и бегъл спомен от отслужването на това тайнство, и това е очевидно, ако сме били кръстени малко след раждането си. Тук, на площада, задавах два или три пъти този въпрос: който от вас знае дата на своето кръщение, да си вдигне ръката. Важно е да зная деня, в който съм бил потопен именно в онзи поток на спасението на Исус. И позволете ми да ви дам един съвет. Дори повече от съвет – една задача за днес. Днес, вкъщи, потърсете, попитайте за датата на кръщението си и така ще знаете добре кой е този толкова хубав ден на вашето кръщение. Да знаем коя е датата на нашето кръщение означава да познаваме една щастлива дата. Рискът от това да не го знаем се състои в това да изгубим спомена за онова, което Господ направи за нас, спомена за дара, който сме получили. Така се стига до там да го разглеждаме само като някакво събитие, случило се в миналото, и то дори не по наша воля, а по волята на нашите родители, поради което и няма никакво влияние върху настоящето. Трябва да събудим спомена за нашето кръщение. Призвани сме да живеем нашето кръщение всеки ден като настояща реалност в нашето съществуване. Ако успяваме да следваме Исус и да оставаме в Църквата, въпреки нашите ограничения, с нашите недостатъци и грехове, това е точно заради тайнството, в което станахме нови твари и се облякохме в Христос. В действителност, по силата на кръщението, което ни освободи от първородния грях, ние бяхме присадени във връзката на Исус с Бог Отец и сме носители на една нова надежда, защото кръщението ни дава тази нова надежда – надеждата да вървим по пътя на спасението през целия си живот. И тази надежда нищо и никой не може да премахне, защото надеждата не разочарова. Спомнете си: надеждата в Господ никога не разочарова. Благодарение на кръщението сме способни да прощаваме и да обичаме дори и тези, които ни обиждат и ни причиняват зло; благодарение на него можем да разпознаваме в най-отхвърлените и бедните лика на Господ, Който ни посещава и е близък с нас. Кръщението ни помага да разпознаваме в лицето на нуждаещите се хора, на страдащите, както и в лицето на нашия ближен, лика на Исус. Всичко това е възможно, благодарение на силата на кръщението!