Catholic-news

Проповед на о. Мариуш Полцин OFM Cap. за празника Кръщение Господне

Евреите имали голяма почит към заповедта „Не призовавай името Господне напразно” (Изх. 20, 7). Наред с уважението и почитта, имали страх от Божието Име и не го изричали.
Евангелист Матей разказва, че по времето на кръщението на Исус в река Йордан „небесата се отворили”, което означава: Бог проговорил, Бог се отворил. Понякога ни се струва, че Бог се е „затворил”, че остава глух за нашите молби и стремежи. Но в онова време, в онзи момент се случило точно обратното. „Отварянето на небесата” за нас е Исус. Чрез Неговото идване Бог проговорил с човешки глас. Оттогава все ни говори, не е безразличен. Бог идва на света чрез Исус Христос, Който е с нас и нищо, което е човешко, не му е чуждо.
Исус е винаги с този, който прави първата крачка. Идва при Исус и се моли за кръщението. Изненадва го това, че Йоан Кръстител се въздържал да направи това, за което Исус го помолил. И ние също сме учудени от присъствието на Исус в нашия живот. Ние сме тези, които би трябвало да Го търсим, а Той е, Който се изправя пред нас. Ние сме тези, които би трябвало повече да Го обичаме, а Той е, Който ни е възлюбил докрай. Ние сме тези, които би трябвало да сме верни и последователни, обаче се оказва, че Исус е Този, Който непрекъснато ни прощава. Ние сме тези, които имаме интерес да намерим повече време за Бог в живота си, а се оказва, че Ти, Господи, непрекъснато си с нас. Амин.