Catholic-news

Молитвена седмица за единство между християните
(18 януари – 25 януари 2014 г.)

ВТОРИ ДЕН (19 януари 2014 г.)
ЗАЕДНО… БЛАГОДАРИМ НА БОГ ЗА БЛАГОДАТТА,
КОЯТО Е ДАЛ НА ВСИЧКИ НАС ЧРЕЗ ИСУС ХРИСТОС

Библейски откъси
Господ ни изведе от Египет (Второзаконие 26, 1-11)
Кога дойдеш в земята, която Господ, Бог твой, ти дава за дял, и я завладееш и се поселиш в нея, вземи първоберките от всички земни плодове, що събереш от земята си, която Господ, Бог твой, ти дава, тури ги в кошница, и иди на мястото, което Господ, Бог твой, избере, за да пребъдва името Му там; па иди при свещеника, който се случи в ония дни, и му кажи: днес изповядвам пред Господа, твоя Бог, че влязох в земята, за която Господ се кле на отците ни да ни я даде. Свещеникът да вземе кошницата от ръката ти и да я тури пред жертвеника на Господа, твоя Бог. Ти пък отговаряй и кажи пред Господа, твоя Бог: моят отец беше странствуващ арамеец, отиде в Египет и се засели там с неколцина човеци, и от него произлезе там народ велик, силен и многоброен; египтяни постъпваха лошо с нас, притесняваха ни и ни налагаха тежка работа; тогава ние се оплакахме на Господа, Бога на нашите отци, и Господ чу нашите вопли и видя бедите ни, мъките ни и неволите ни; и Господ ни изведе из Египет (Сам с великата Си сила и) със силна ръка и с простряна мишца, с голям ужас, с личби и чудеса, доведе ни на това място и ни даде тая земя, земя, в която тече мед и мляко. И тъй, ето, донесох първоберките от плодовете на земята, която Ти, Господи, ми даде (на земята, дето тече мед и мляко). Тури това пред Господа, твоя Бог, поклони се пред Господа, твоя Бог, и весели се за всички блага, които Господ, Бог твой, даде на теб и на дома ти, ти и левитинът и пришълецът, който бъде у тебе

Славете Го, благославяйте името Му (Псалтир 99 (100))
Възкликни към Господ, цяла земьо!
Служете на Господ с веселие; идете пред лицето Му с възклицание!
Познайте, че Господ е Бог, че Той ни е създал, и ние сме Негови – Негов народ и овци от Неговото паство.
Влизайте в Неговите порти със славословие, в Неговите двори – с хваление. Славете Го, благославяйте името Му,
защото Господ е благ; Неговата милост е вечна, и Неговата истина е в род и род.

Благодаря на моя Бог, колчем си спомня за вас (Послание до филипяни 1, 3-11)
Благодаря на моя Бог, колчем си спомня за вас, (като винаги във всяка моя молитва се моля с радост за всинца ви,) именно, за вашето участие в благовестието от първия ден дори досега, като съм уверен в това, че Тоя, Който почна у вас доброто дело, ще го върши дори до деня на Исуса Христа, както е и право да мисля това за всинца ви, защото ви имам на сърце, и кога съм в окови, и кога защищавам и утвърждавам благовестието, понеже всички вие ми сте съучастници в благодатта. Бог ми е свидетел, колко много обичам всинца ви с любовта Исус Христова. И моля се, щото вашата любов все повече и повече да изобилва чрез познание и разбиране на всичко, за да различавате, що е по-добро, та да бъдете чисти и без препънка в деня Христов, изпълнени с плодове на правда, дарувани чрез Исуса Христа, за слава и похвала Божия.

Благодатта и истината произлезе чрез Исус Христос (Евангелие от Иван 1, 1-18)
В начало беше Словото, и Словото беше у Бога, и Бог беше Словото. То беше в начало у Бога. Всичко чрез Него стана, и без Него не стана нито едно от онова, което е станало. В Него имаше живот, и животът беше светлината на човеците. И светлината в мрака свети, и мракът я не обзе. Имаше един човек, пратен от Бога, името му Иван; той дойде за свидетелство, да свидетелствува за светлината, та всички да повярват чрез него. Той не беше светлината, а бе пратен да свидетелствува за светлината. Съществуваше истинската светлина, която просветява всеки човек, идващ на света. В света беше, и светът чрез Него стана, но светът Го не позна. Дойде у Своите Си, и Своите Го не приеха. А на всички ония, които Го приеха, – на вярващите в Неговото име, – даде възможност да станат чеда Божии; те не от кръв, ни от похот плътска, нито от похот мъжка, а от Бога се родиха. И Словото стана плът, и живя между нас, пълно с благодат и истина; и ние видяхме славата Му, слава като на Единороден от Отца. Иван свидетелствуваше за Него и викаше, думайки: Тоя беше, за Когото казах: Идещият след мене ме изпревари, защото съществуваше по-напред от мене. И от Неговата пълнота всички ние приехме и благодат въз благодат, защото Законът бе даден чрез Мойсей, а благодатта и истината произлезе чрез Исуса Христа. Бога никой никога не е видял. Единородният Син, Който е в недрата на Отца, Той Го обясни.

Три отправни точки
В книга Второзаконие признателността е начин на живот, белязан с ясното съзнание за присъствието на Бог в нас и около нас. Това е способността да се признае, че Божията благодат действа и е жива във всеки от нас и във всички народи по света и да благодарим на Бог за това. Радостта, която произтича от тази благодат, е толкова силна, че достига дори до „пришелеца, който е при теб“. В икуменичен контекст признателността е готовност да се радваме на даровете на Божията благодат, присъстващи в други християнски общности, поведение, което позволява икуменичната размяна на даровете, както и възможността да се учим един от други. Целият живот е дар Божи: от сътворението до момента, в който Бог прие плът в живота и делото на Исус, та чак до днес. Да благодарим на Бог за даровете на благодатта и истината, които ни са дарени чрез Исус Христос и които се проявяват във всеки от нас и в нашите Църкви.

Въпроси
Какви са даровете на Божията благодат, идващи от други църковни традиции, от които ние вече сме почерпили опит в нашите общности?
Как християните от различни традиции биха могли по-добре да получат и споделят разнообразието на Божиите дарове, дадени на всеки от нас?

Молитва
Боже, любящ и пълен с доброта, благодарим Ти за благодеянията на Твоята милост, които откриваме в нашата собствена традиция, както и в традициите на останалите Църкви. Чрез благодатта на Твоя Свети Дух направи така, че нашата признателност да продължава да нараства чрез нашите срещи и непрекъснато изпитваното чувство за Твоя дар на единство. Ние те молим за това чрез нашия Господ Исус Христос. Амин.