Catholic-news

Публикуваме пълен превод на думите на Папа Франциск по време на неделната молитва „Ангел Господен“, състояла се на площад „Св. Петър“ на 19 януари 2014 г. – Втора неделя от Обикновеното време.

Преди молитвата „Ангел Господен“:
„Скъпи братя и сестри, добър ден!
С празника Кръщение Господне, честван миналата неделя, навлязохме в литургичното време, наричано „обикновено”. През тази втора неделя Евангелието ни представя сцената със срещата между Исус и Иван Кръстител в река Йордан. Този, който я разказва, е очевидец – евангелист Иван, който преди да стане ученик на Исус бе ученик на Кръстителя, заедно с брат си Яков, със Симон и Андрей – всички от Галилея, всички рибари. И така, Кръстителят вижда Исус, който си пробива път сред тълпата, и, вдъхновен свише, разпознава в Него Божия пратеник, поради което го посочва с тези думи: „Ето агнеца Божи, Който отнема греховете на света!” (Ив 1, 29).
Глаголът, който е преведен с „отнема” буквално означава „повдига”, „поема върху себе си”. Исус дойде в света с една точно определена мисия – да го освободи от робството на греха, плащайки греховете на човечеството. По какъв начин? Обичайки. Няма друг начин да бъде победено злото и греха, освен с любовта, която води до отдаването на собствения живот за другите. В свидетелството на Иван Кръстител Исус има чертите на Слуга Господен, който „взе върху Себе Си нашите немощи и понесе нашите недъзи” (Ис 53, 4), дотам, че умря на кръста. Той е истинският пасхален агнец, който потапя в реките на нашия грях, за да ни очисти.
Кръстителят вижда пред себе си човек, който се нарежда с грешниците, за да бъде кръстен, макар да няма нужда от това. Един човек, когото Бог изпрати в света като жертвен агнец. В Новия завет терминът „агнец” се употребява много пъти и винаги по отношение на Исус. Този образ на агнеца би трябвало да ни смайва; всъщност, едно животно, което не се характеризира с някаква сила и здравина, поема на плещите си едно така тежко бреме. Огромното бреме на злото бива отстранено и поето от едно слабо и крехко създание, символ на покорство, послушание и беззащитна любов, което стига до саможертва. Агнецът не е доминиращ, а послушен; не е агресивен, а тих; не показва зъби и нокти, все едно е изправен пред някакво нападение, а поема и е покорен. Такъв е Исус! Такъв е – като един агнец.
Какво означава за Църквата и за нас, днес, да сме ученици на Исус – Агнеца Божи? Означава да заменим лукавостта с невинност, силата – с любов, гордостта – със смирение, престижа – със служението. Това е една добра работа! Ние, християните, трябва да правим това: да заменим лукавостта с невинността, силата с любовта, гордостта със смирението, престижа със служението. Да бъдем ученици на Агнеца означава да не живеем в някаква „обсадена цитадела”, а като град, разположен на хълм, отворен, приветлив, поддържан. Означава да не допускаме поведение, което води към затваряне, а да предлагаме Евангелието на всички, като го свидетелстваме с нашия живот, следвайки Исус, което ни прави по-свободни и по-радостни”.

След молитвата „Ангел Господен”:
„Скъпи братя и сестри,
Днес отбелязваме Световния ден на мигрантите и бежанците, а темата е: „Мигранти и бежанци: към един по-добър свят”, която развих в послание, вече публикувано преди време. Отправям специален поздрав към представителите на различните етнически общности, стекли се тук, по-конкретно към католическите общности в Рим. Скъпи приятели, вие сте близки на сърцето на Църквата, защото Църквата е народ, който върви към Царството Божие, което Исус Христос донесе сред нас. Не губете надеждата за един по-добър свят! Пожелавам ви да живеете в мир в страните, които ви приемат, като съхранявате ценностите на вашите култури, от които произхождате. Бих желал да благодаря на онези, които работят с мигрантите, с цел да ги приемат и придружават в техните трудни моменти, за да ги опазват от онези, които блаженият Скалабрини определяше като „търговци на човешка плът”, които искат да поробят мигрантите! По специален начин искам да благодаря на Конгрегацията „Мисионери на Св. Карло”, отците и сестрите-скалабрианианци, които правят толкова много в Църквата и са мигранти с мигрантите.
В този момент нека помислим за многото мигранти и бежанци, за техните страдания, за техния живот, толкова пъти без работа, без документи, толкова много мъка; и можем всички заедно да отправим една молитва за мигрантите и бежанците, които живеят в много тежки и трудни ситуации: „Радвай се…”.
С обич поздравявам всички вас, скъпи вярващи, дошли от различни енории в Италия и от други страни, както и асоциациите и различните групи. По-конкретно, поздравявам испанските поклонници от Понтеведра, Ла Коруня, Мурсия и студентите от Бадахос. Поздравявам бившите възпитаници на Opera Don Orione, асоциацията „Миряни на Милосърдната любов” и хора „Св. Франциск” от Монтелупоне.
На всички пожелавам една хубава неделя и приятен обяд. Довиждане!”.

Източник: www.vatican.va
Превод от италиански: www.catholic-news.bg