Catholic-news

Духовно размишление върху Божието Слово
за днешния понеделник от 2-а Обикновена седмица

Позната ли ти е подобна ситуация? Неделно утро е. Трябва да нахраниш и облечеш детето си, да се погрижиш за останалите членове на семейството и да се добереш навреме до храма. Ако отговорът е „да”, то ти ще разбереш за какво става дума. В храма се случва най-интересното: в рамките на единия час, в който тече литургията, вие за пореден път увещавате детето да не шуми и да не пречи на останалите. Излизайки от храма, ти си мислиш: „А трябва ли изобщо да влизаме в църквата в такъв състав!?”.
Всеки от нас има моменти, когато отиването в храма се превръща в истинско изпитание: дъждовна есен, люта зима, лошо самочувствие, нежелание да видиш някого, проблеми с молитвата… Но със силата на волята успяваме да изтикаме тялото си извън вратата на дома, „занасяме” го в храма и го отпускаме на скамейката – там някъде, в тъмния ъгъл на притвора на храма, с явното чувство на облекчение: „Господи, все пак дойдох при Теб”.
Както следва от днешното първо четиво (вж. Te Deum), Саул изпълнил деветдесет процента от онова, което Бог искал от него, но най-важните десет процента оставил за себе си. Изтребил почти всички амаликитци, но оставил жив царя им. Унищожил придобитите във войната трофеи и нищо не присвоил за себе си, но запазил най-добрите животни, като твърдял, че ще отидат в жертва за Бог. Но Господ не искал такива жертви от Саул. Той искал само покорство. А Саул точно това Му отказал.
Както Св. Иван Кръстни писал на една монахиня: „Защо предлагаш на Бог едно, когато Той очаква от теб нещо съвсем друго?”. Ние често с искрено намерение вършим постъпки, които са напълно неугодни на Бог. Разбира се, в свое оправдание привеждаме хиляди аргументи, но някъде в дълбините на сърцето осъзнаваме, че правим не това, което е нужно.
Днес се опитай да анализираш своите собствени мисли и действия. Има ли такива сфери в твоя живот, в които постъпваш по своето собствено упорство, губейки при това вътрешния си мир? Помисли върху факта, че на Бог Му е нужно само твоето сърце. Дори хиляди жертви няма да могат да заменят пред Него това едничко нещо, което ти не желаеш да Му дадеш. Следвай Го във всичко, и няма да съжаляваш!
„Господи, покажи ми постъпките, които не са в съгласие с Твоята воля. Научи ме изцяло да се уповавам на Теб. Съкруши моето упорство и моята горделивост”.

Превод: © www.catholic-news.bg