Човек гледа на лице, а Господ – на сърце

21 януари 2014, 04:38

Духовно размишление върху Божието Слово
за днешното възпоменание на Св. Агнеса (вж. Te Deum)

На Самуил му било трудно да избере един от синовете на Йесей за цар. Всички те били прекрасни, все едно били подбирани! Например най-старият, Елиав, бил висок и красив. Идеален кандидат за цар. Но Господ напомнил на Самуил, че Той гледа сърцето на човека, а не неговата външност. Вероятно затова пророкът малко се смутил, когато влязъл най-младият син на Йесей – Давид, защото и „той бе рус, с хубави очи и приятно лице” (1 Сам 16, 12). Самуил не бързал да излива елея. Той чакал Господ сам да му покаже Своя избраник. Той се учел да слуша гласа на Бог, а не да се основава на своята собствена проницателност.
Фарисеите, които се обявявали срещу Христос, също съдели по външното, по видимото. Те осъждали учениците на Исус за това, че късали класовете в съботен ден. Те не се интересували от причините, поради които учениците постъпвали така. Те се вълнували само дали не са нарушени предписанията на Закона. Именно затова на Христос Му се наложило да им припомни, че Бог е над Закона, а не Законът над Бог.
Нима и ние в нашия живот често не постъпваме като фарисеите? Основаваме се на предписанията и правилата, сякаш те сами по себе си са способни да ни осигурят щастие и спасение. По този начин, без да забележим, ние превръщаме законите и наредбите в идоли и започваме да им служим в ущърб на любовта. Св. Павел ни напомня, че законът бе за нас „възпитател в Христос” (Гал 3, 24). С други думи, той имал за цел да ни помогне правилно да формираме съвестта си и да ни научи да избираме доброто, за да може да служим на Бог и на хората в свобода и любов.
Замисли се при какви ситуации съдиш по външния вид, по онова, което се вижда? На работното място, вкъщи, с децата или внуците? Следващия път се опитай да постъпиш като Самуил: обърни се към Бог, та Той да те насочи към същността на онова което се случва. Често тази същност е много по-дълбока, отколкото ти я виждаш. Учи се да бъдеш търпелив и великодушен в своите оценки, както се учел на това Самуил.
„Господи, благодаря Ти, че се вглеждаш в дълбините на човешкото сърце. Научи ме да виждам хората и вещите такива, каквито ги виждаш Ти. Помогни ми да не правя прибързани изводи и да не се вглеждам само във външното!”.

Превод: © www.catholic-news.bg

Новини: Коментари

Коментари

Няма коментари

Оставете коментар