В центъра е Той

2 февруари 2017, 16:53

Проповед за празника Сретение Господне
Автор: Папа Франциск (2014)

Празникът Представянето на Исус в Храма е наричан още празник на срещата (слав. сретението). В началото на литургията се казва, че Исус отива да се срещне със Своя народ, че това е срещата между Исус и Неговия народ. Когато Мария и Йосиф донасят своето детенце в Йерусалимския храм, се осъществява първата среща между Исус и Неговия народ, представляван от двамата старци Симеон и Анна.
Това била и една среща във вътрешността на самата история на този народ, среща между младите и старите. Младите били Мария и Йосиф, заедно със своето новородено, а старите били Симеон и Анна – двама души, които присъствали непрекъснато в Храма.
Нека видим какво ни казва за тях евангелист Лука, как ги описва. За Божията Майка и свети Йосиф той четири пъти повтаря, че те искали да сторят това, което било писано в закона Господен (вж. Лк 2, 22. 23. 24. 27). Става ясно, почти се долавя, че родителите на Исус изпитват радостта от това да следват Божиите заповеди – да, радостта от това да вървят според закона Господен! Става дума за двама младоженци, които току-що са получили своето бебе, и са изцяло мотивирани от желанието да сторят това, което е предписано. Това не е някакъв външен израз, не го правят, за да се почувстват добре. Не! Това е едно силно, дълбоко, изпълнено с радост желание. Това е същото, за което псалмът казва: „В пътя на Твоите откровения се радвам като за всяко богатство… Твоят закон е моя утеха“ (119, 14. 77).
А какво казва свети Лука за старите? Подчертава повече от един път, че те били водени от Светия Дух. За Симеон потвърждава, че бил праведен и набожен човек, който очаквал утехата за Израил, и „Светият Дух бе върху него“ (2, 25); казва, че „Светият Дух му бе предсказал“, че няма да умре, преди да види Христос, Месията (ст. 26); и още, че дошъл в Храма „вдъхновен от Духа“ (ст. 27). За Анна по-нататък казва, че била „пророчица“ (ст. 36), т.е. вдъхновена от Бог; също така, че не се отделяла от Храма, „служейки на Бог с пост и молитва“ (ст. 37). С други думи, теза двама старци били пълни с живот! Пълни с живот, защото били вдъхновени от Светия Дух, открити за Неговото действие, готови да чуят Неговия повик…
И ето я срещата между Светото семейство и тези двама представители на светия Божи народ. В центъра е Исус. Той е Този, който направлява всичко, Който привлича и едните, и другите в Храма, Който е в дома на Своя Отец.
Това е среща между младите, изпълнени с радост от следването на Господния закон, и старите, изпълнени с радост от действието на Светия Дух. Уникална среща между спазването и пророчеството, където младите са спазващите, а старите са пророците! Реално погледнато, ако помислим добре, спазването на Закона е вдъхновено от същия Дух, а пророчеството върви по пътя, прокаран от Закона. Кой повече от Мария е пълен със Светия Дух? Кой повече от нея е открит за Неговото действие?
В светлината на тази евангелска сцена нека погледнем на богопосветения живот като на среща с Христос. Той е Този, Който идва при нас, донесен от Мария и Йосиф, а ние сме тези, които отиваме при Него, водени от Светия Дух. Но в центъра е Той. Той ръководи всичко, Той ни привлича в Храма, в Църквата, където можем да Го срещнем, да Го познаем, да Го приемем, да Го прегърнем.
Исус идва да се срещне с в Църквата посредством основополагащата харизма на един институт – хубаво е да мислим по този начин за своето призвание! Нашата среща с Христос е придобила своята форма в Църквата чрез харизмата на един Негов свидетел, на една Негова свидетелка. Това не спира да ни смайва и да ни кара да сме благодарни.
Също и в богопосветения живот бива живяна срещата между младите и старите, между спазването и пророчеството. Няма да я видим като две срещуположни реалности! Нека оставим по-скоро Светият Дух да води и едните, и другите, като знак за това е радостта – радостта от спазването, от вървенето по пътя в един живот по правилата; и радостта да бъдем водени от Духа, никога твърди, никога затворени, а винаги открити за гласа на Бог, Който говори, който отваря, който води, който ни кани да вървим към хоризонта.
Ще бъде хубаво ако старите споделят мъдростта си с младите; както и ще бъде хубаво младите да приемат това наследство на опит и мъдрост, и да го носят напред, но не за да го съхраняват в музей, а за да го носят напред, посрещайки предизвикателствата, пред които ни изправя животът, носейки го напред за доброто на съответните религиозни семейства и на цялата Църква.
Благодатта на тази тайна, благодатта на срещата, нека ни осенява и утешава по нашия път. Амин.

Източник: © www.vatican.va
Превод от италиански: © www.catholic-news.bg

Новини: Проповеди

Коментари

Няма коментари

Оставете коментар