Catholic-news

Продължава поредицата от вероучителни беседи на Папа Франциск, посветена на тайнствата. На генералната аудиенция, състояла се на дъждовния 5 февруари 2014 г. на площад „Св. Петър“, Светият Отец се спря на най-важното от седемте тайнства – Светата Евхаристия. По-долу е публикуван пълният превод на папското размишление.

„Скъпи братя и сестри, добър ден!
Днес ще ви говоря за Евхаристията. В „християнското въведение” Евхаристията се нарежда до Кръщението и Миропомазанието и представлява извор на живот за Църквата. Всъщност от това тайнство на любовта произтича всеки един автентичен път във вярата, общението и свидетелството.
Онова, което виждаме, когато се събираме, за да честваме Евхаристията, литургията, ни кара вече да долавяме какво ни предстои да изживеем. В центъра на мястото, предназначено за честването, е олтарът, който представлява маса, застлана с покривка, и това ни кара да мислим за някакво пиршество. Върху масата има кръст, за да показва, че на този олтар бива принасяна жертвата на Христос. Той е духовната храна, която получаваме там, под знаците на хляба и виното. Близо до масата е амвонът, т.е. мястото, откъдето бива известявано Божието Слово. И това показва, че там се събираме, за да слушаме Господ, Който говори чрез Свещеното Писание. Поради това и храната, която получаваме, също е Негово Слово.
В литургията Слово и Хляб стават едно, както на Тайната вечеря, когато всички думи на Исус, всички знаци, които Той прави, намират израз в жеста по разчупване на хляба и вдигане на чашата, непосредствено преди смъртната жертва, а така също и в думите: „Вземете, яжте, това е Моето тяло… Вземете, пийте, това е Моята кръв”.
Жестът на Исус, извършен по време на Тайната вечеря, е една изключителна благодарност към Отец за Неговата любов, за Неговото милосърдие. На гръцки думата за „благодарност” е „евхаристия”. Ето защо това тайнство се нарича Евхаристия: то е върховна благодарност към Отец, Който ни обикна толкова много, че отдаде Своя Син от любов. Затова думата „Евхаристия” е израз на целия този жест – едновременно Божи и човешки жест, жест на Исус Христос – истински Бог и истински човек.
И все пак евхаристичното честване е нещо много повече от едно просто пиршество. То е възпоменание на Исусовата Пасха – централната тайна на спасението. „Възпоменание” не означава само един спомен, един прост спомен, а идва да покаже, че всеки път, когато отслужваме това тайнство, ние участваме в тайната на страданието, смъртта и възкресението на Христос. Евхаристията представлява връх в спасителното действие на Бог: Господ Исус, Който става преломен за нас хляб, като всъщност излива над нас цялото Си милосърдие и любов, обновявайки нашето сърце, нашето съществуване и отношенията ни с Него и с братята. Затова, когато обикновено се приближаваме към това тайнство, се казва, че „приемаме Причастието”, „причастяваме се”. Това означава, че по силата на Светия Дух участието на евхаристичната трапеза ни уподобява по един неповторим и дълбок начин на Христос, като получаваме възможността още сега да предвкусваме пълното общение с Отца, което ще бъде на небесното пиршество, където с всички светци ще изпитваме радостта да съзерцаваме Бог лице в лице.
Скъпи приятели, нека никога не спираме да благодарим на Господ за дара, който ни направи с Евхаристията! Този дар е много голям и затова е толкова важно да ходим на неделната литургия. Да ходим на литургията не само да се молим, но и за да получаваме Причастието – този хляб, който е тялото на Исус Христос, Който ни спасява, прощава и съединява с Отца. Хубаво е да постъпваме така! И всички недели да ходим на литургията, защото това е именно денят на възкресението на Господ. Затова неделята е толкова важна за нас. И с Евхаристията ние чувстваме именно принадлежността към Църквата, към Божия народ, към Божието Тяло, към Исус Христос. Никога няма да спрем да се изненадваме от цялата тази ценност и богатство. Нека тогава просим от Него това тайнство да продължава да поддържа живо Неговото присъствие в Църквата и да възпитава нашите общности в милосърдие и общение, според волята на Отца. А това продължава цял живот, но започва да се случва от деня на Първото Причастие. Важно е децата да се подготвят добре за Първото Причастие и всяко дете да го приеме, защото това е първата крачка към тази силна принадлежност към Исус Христос, след Кръщението и Миропомазанието“.

Източник: © www.vatican.va
Превод от италиански: © www.catholic-news.bg