Catholic-news

Като християни знаем думите на Исус „Отдайте кесаревото кесарю, а Божието Богу“ и ги спазваме, плащайки всички такси, които държавата изисква от нас, включително и тази от 2 лв., определена за вход, когато с кола отиваш да посетиш своите покойни в Централните софийски гробища. Забележително е усърдието на събирачите на тази такса и в това няма нищо лошо, гледат си хората работата, така трябва. Ние пък, които си плащаме, си мислим, че тия пари следва да отиват за поддържане на гробището в подобаващ вид, както и за спокойствието и безопасността на посетителите; така трябва. Трябва, но… След 2-3 години всекидневно посещение в гробищния парк, при всичкото си великодушие и желание за търпимост, трябва да си признаеш някои неща, които никак не са за търпене. И да заговориш за тях. Заради тези, които почиват мълчаливо тук. Заради нас, които пазим паметта им. Заради утехата, извираща от християнската надежда, че „Сам Господ с повеление, при глас на Архангел и при тръба Божия, ще слезе от небето, и мъртвите в Христа ще възкръснат първом“ (1 Сол 4, 16). Може ли да отминем тогава просто така това толкова свято място като другите, които нямат надежда и да го оставим да заприлича на сметище заради небрежността си? Не, ние не можем, ние не трябва и затова се налага да заговорим на тези, които са поели ангажимента да го стопанисват: За преливащите от боклуци кофи за смет по всички алеи, които търпяхме цели два месеца, всеки ден, от Задушницата в началото на ноември и с чиято отвратителна „украса“ наоколо посрещнахме Рождество Христово и Новата година (на снимката). За безбройните кучета, с чиито пакости и мръсотии по нашите гробове се борихме без победа цяло лято (вж. ТУК). За досадните мошеници, които не само ти дотягат с предложенията си да свършат това и онова по гробното място, ами и едва дочакват да си тръгнеш, за да задигнат току-що посадените цветя, свещите, а на някои места и цели паметници. За неработещите понякога с месеци чешми заради изпочупените кранчета. За всичко, което не бива да се случва тук. И да настояваме за това трябва ние, които имаме надежда и очакваме пришествието Господне и възкресението на мъртвите. Защото пак наближава Задушница, а някои контейнери за смет са вече препълнени с увехнали цветя, венци и клони. Защото бродещите из гробищата кучета сигурно скоро ще родят своите малки, които пак ще прегризват цветята, които ние садим по гробовете, ще спят в тях, ще разравят пръстта и ще цапат. Защото и представящите се за каменоделци ще защъкат от гроб на гроб, за да си свършат „работата“. Пък ние да си плащаме входната такса и да си преглъщаме горчилката…

Пожелаваме на всички благословена неделя!

Вашите редактори