Catholic-news

На спира полемиката след публикувания миналата сряда документ на Комитета по правата на детето към ООН, който отправя критики и откровени упреци към политиката на Светия Престол в областта на защита правата на децата. По този повод говорителят на Ватикана отец Федерико Ломбарди направи ново, нарочно изявление, в което уточнява, че „да се говори за стълкновения между ООН и Ватикана е неуместно”. Светият Престол винаги е оказвал морална подкрепа на дейността на ООН като място за среща между всички народи в името на мира и хармонията.
Както заявява отец Ломбарди, международните конвенции са едно от средствата, с помощта на които „международната общност се старае да развива динамиката в търсене на мира и напредъка по отношение правата на човека в отделни области”. Държавите могат, но не са длъжни да се присъединяват към тях. Ватиканът е подписал тези конвенции, които смята за най-важни, в светлината на своята дейност и мисия, като отчита, че присъединяването към която и да е конвенция предполага определени ангажименти, въвличане на персонал и ресурси, и затова Светият Престол има възможност да се присъедини към ограничен брой конвенции, съразмерно със своите възможности. Светият Престол бе един от първите и незабавно подписа Конвенцията за правата на детето, в светлината на значителните достижения в тази област, включително образование и възпитание, социални помощи и т. н., както и в съответствие с учението на Църквата в тази област, вдъхновено от Евангелието.
Дейността на ООН е обширна и универсална – отбелязва отец Ломбарди. – Както всяка друга организация, тя включва в себе си представители на различни светогледи. За да може това разнообразие да доведе до позитилен диалог е необходимо «стриктно да се спазват основните правила, процедура и организация на работа» – казва още ватиканският говорител.
Контролът по прилагане на Конвенцията за правата на детето се осъществява от женевския Комитет по правата на детето, който се събира два пъти годишно. По време на тези сессии подписалите конвенцията страни представят своите отчети, а след това комитетът изготвя препоръки за всяка държава. Тези препоръки, по думите на Ломбарди, «често са общи и имат само някаква относителна стойност», и добавя, че «неслучайно за тях практически нищо не се чу на ниво международни меди, в това число и по отношение на държавите, където се забелязват значителни проблеми с човешките права и правата на детето».
На 16 януари Комитетът по правата на детето проведе изслушвания, на които Светият Престол изложи своите ангажименти в областта на защита на детските права. В края комитетът трябваше да анализира пълните писмени отговори, дадени от Ватикана на всички формулирани въпроси. Въпреки това, на 5 февруари бяха публикувани «Заключителни наблюдения», които не отчитат всичко написано и изложено по време на изслушванията. При прочита на Заключителните наблюдения на Комитета на ООН се създава впечатление, че те са били съставени по-рано, още преди изслушванията. Начинът на подаване на материала навежда на мисълта за намеса на неправителствени организации, които се отнасят с предубеждение към Католическата Църква и се обявяват срещу нейните позиции. За такива организации е характерно, че те не признават достиженията на Светия Престол по защита на децата през последните години, като в същото време подобни мерки не са предприети практически в нито една държава и нито едно учреждение, което пък по никакъв начин не е отразено в текста на Комитета на ООН.
Отец Ломбарди подчертава също, че някои забележки на комитета излизат далеч отвъд рамките на неговата компетентност. Комитетът си е позволил да даде морална оценка на позицията на Църквата по отношение на контрацепцията, абортите, възпитаването на децата и възприемането на човешката сексуалност.