Catholic-news

Духовно размишление върху Божието Слово
за днешния четвъртък от 6-а Обикновена седмица

Преди много години млада съпружеска двойка почувствала Божия призив да осинови няколко деца. Те искали да вземат най-нещастните дечица, които не биха имали хубаво бъдеще. Затова се отказали от първото предложено им дете – здраво и добре изглеждащо момче. «Него ще искат да го осиновят и много други родители» – казали те и осиновили момиченце от бедна страна и момченце с физически недъзи. Тази двойка била близо до Божието Сърце, избирайки бедните (срв. Як 2, 5).
Всеки от нас, макар и само веднъж, е изпитвал неприязън към «сиромасите» – тези, които носят мръсни дрехи, имат физически недъзи или говорят неграмотно. В същото време ни привличат хора, които приличат на нас, или такива, на каквито бихме искали да приличаме. Ето защо лесно ще се познаем в хората, за които апостол Яков пише в днешното четиво (срв. Як 2, 1-4).
Истината е, че всички ние сме нищожни, защото непрестанно имаме нужда от Бог. Всички ние сме зависими от Неговото милосърдие. Всичко, което имаме, сме го получили от Него. Всеки наш талант е дарен от Него. Яков казва, че бедните са избраните от Бог да бъдат «богати във вяра и наследници на Царството» (Як 2, 5). Това не означава, че тези, които разполагат с някакви средства, са отхвърлени от Бог. Както и това не означава, че който иска да наследи Царството Божие, трябва да се остави в крайна нищета. Не. Тук става дума за нещо друго. Бог желае да осъзнаем колко много се нуждаем от Него и един от друг, и че със силата на Неговата благодат можем да изградим на тази земя Неговото Царство на милосърдие и любов.
Замисли се днес колко беден и зависим от Бог се чувстваш ти.
«Господи Исусе Христе, Ти пожела да дойдеш при нас в бедност. Отвори очите ми за моята нищета, за да приема изцяло богатството на Твоята любов и щедро да я споделя с околните».

Превод: © www.catholic-news.bg
Литургичните четива за деня са публикувани в рубриката Te Deum!