Catholic-news

Изключително размишление на Папа Франциск по време на неделния „Ангел Господен“ върху евангелския откъс, разказващ срещата на Исус със самарянката. Публикуваме пълен превод на казаното от Светия Отец преди молитвата.

„Скъпи братя и сестри, добър ден!
Днешното Евангелие ни представя срещата на Исус с жената-самарянка, станала в Сихар, при един древен кладенец, където жената идвала всеки ден, за да налива вода. В онзи ден тя се натъкнала на Исус, седящ, „уморен от пътя” (Ив 4, 6). Той веднага й казва: „Дай Ми да пия” (ст. 7). По този начин преодолява бариерите на враждебността, които съществували между юдеи и самаритани, и разбива на пух и прах шаблонните предубеждения по отношение на жените. Простата молба на Исус е начало на един искрен диалог, посредством който Той, с голяма деликатност, влиза във вътрешния свят на една личност, към която, според обществените шаблони, Той не трябвало да отправя нито дума. Но Исус го прави! Исус не се страхува. Когато види някого, Исус тръгва към него, защото обича. Той обича всички нас. Той не се спира никога пред някого поради предубеждения. Исус поставя човека в собствената му ситуация, без да осъжда, давайки му възможност да се почувства уважаван, оценен, като по този начин насърчава в него желанието да излезе отвъд всекидневната рутина.
Жаждата на Исус била не толкова за вода, колкото да срещне жадуваща душа. Исус се нуждаел да срещне самарянката, за да открие сърцето й: Той иска от нея да пие, за да направи видима жаждата, която тя самата имала в самата себе си. Жената остава трогната от тази среща. Тя задава на Исус онези дълбоки въпроси, които всички ние имаме вътре в себе си, но които често игнорираме. Ние също имаме много въпроси, които да поставим, но не намираме смелост да ги отправим към Исус! Скъпи братя и сестри, Постното време е благоприятно време да се вгледаме в себе си, да обърнем внимание на своите истински духовни нужди и да просим помощ от Господ в молитвата. Примерът със самарянката ни призовава да се изрази така: „Исусе, дай ми онази вода, която ще ме утоли завинаги”.
Евангелието разказва, че учениците останали удивени от това, че техният Учител говорел с тази жена. Но Господ е над предубежденията, затова не се страхува да се спре при самарянката: милосърдието е по-силно от предубеждението. Трябва добре да запомним това! Милосърдието е по-силно от предубеждението, а Исус е много, много милосърден! Резултатът от онази среща при кладенеца се състоял в това, че жената била променена: „остави стомната си” (ст. 28), с която дошла да налее вода, и побягнала към града, за да разкаже за необикновеното си преживяване. „Намерих Човек, Който ми каза всичко, което съм направила: да не би Той не е Христос?”. Тя била въодушевена. Отишла да налее вода от кладенеца, а намерила друга вода – живата вода на милосърдието, която тече за вечен живот. Намерила водата, която винаги била търсила! Тя бяга в селото – същото това село, което я осъждало, обвинявало и отхвърляло, – и обявява, че е срещнала Месията – Този, Който променил живота й. Защото всяка среща с Исус променя живота ни, винаги. Това е крачка напред, още една крачка по-близо до Бог. И така, всяка среща с Исус променя нашия живот. Винаги, винаги е така.
В това Евангелие намираме насърчение и за всички нас – „да оставим стомната си” – символ на всичко онова, което ни се изглежда важно, но губи стойност в сравнение с Божията любов. Всички ние имаме една или повече от една стомни! И аз ви питам, питам и себе си: „Коя е твоята вътрешна стомна – онази, която ти тежи, която те отдалечава от Бог?”. Нека я оставим за малко настрани и със сърце да се вслушаме в гласа на Исус, Който ни предлага една друга вода, една вода, която ни приближава до Господ. Ние сме призвани да преоткрием важността и смисъла на нашия християнски живот, започнат в Кръщението, и, подобно на самарянката, да свидетелстваме това на нашите братя. Какво? Радостта! Да свидетелстваме за радостта от срещата с Исус, защото, както казах, всяка среща с Исус променя нашия живот, както и всяка среща с Исус ни изпълва с радост – онази радост, която идва отвътре. Такъв е Господ. И нека разказваме какви чудни неща успява да постигне Господ в нашето сърце, когато имаме смелостта да оставим стомната си”.

Източник: © www.vatican.va
Превод от италиански: © www.catholic-news.bg