Catholic-news

26 март 2014 г., Генерална аудиенция, площад „Св. Петър“

„Скъпи братя и сестри,
Вече имахме повод да отбележим, че трите тайнства – Кръщение, Миропомазание и Евхаристия, заедно формират тайната на „християнското въведение“ – едно-единствено голямо събитие на благодатта, което ни възражда в Христос. Това е основното призвание, което обединява всички в Църквата като ученици на Господ Исус. Сега следват две тайнства, които имат отношение към две специфични призвания – става дума за Свещенство и Брак. Те представляват два големи пътя, посредством които християнинът може да превърне живота си в дар на любовта, по примера и в името на Христос, и така да сътрудничи за изграждането на Църквата.
Свещенството, разглеждано в трите степени – епископ, презвитер и дякон, е тайнството, даващо възможност за упражняване на служението, поверено от Господ Исус на апостолите: да пасат Неговото стадо със силата на Неговия Дух и според Неговото сърце. Да пасат стадото на Исус, но не с човешки сили или със собствени усилия, а със силата на Духа и според Неговото сърце – сърцето на Исус, което е сърце на любовта. Свещеникът, епископът и дяконът трябва да пасат стадото на Господ с любов. Ако не го правят с любов, тогава те са безполезни. И в този смисъл, служителите, които биват избирани и посвещавани за това служение, продължават във времето присъствието на Исус, ако го правят със силата на Светия Дух, в името на Бог и с любов.
1. Един първи аспект. Онези, които биват ръкополагани, са поставени начело на общността. Те са „начело“, така е, но за Исус това означава поставяне на собствената власт в служба, както Той Самият го показа и го предаде на учениците Си с тези думи: „Знаете, че князете на народите господаруват над тях и велможите властват върху тях, между вас обаче няма да бъде така; но който иска между вас да бъде големец, нека ви бъде слуга; и който иска между вас да бъде пръв, нека ви бъде слуга, както Син Човечески не дойде, за да Му служат, но да послужи и даде душата Си откуп за мнозина“ (Мт 20, 25-28 // Мк 10, 42-45). Един епископ, който не служи на общността, не прави добро; един свещеник, който не служи на своята общност, не върши добро, греши.
2. Друга една характерна черта, която произтича винаги от това сакраментално единение с Христос, това е страстната любов към Църквата. Нека помислим над онзи откъс от Посланието до ефесяните, в който Св. Павел казва, че Христос „обикна Църквата и предаде Себе Си за нея, за да я освети, като я очисти с водната баня чрез словото, за да я представи на Себе Си славна Църква, която няма петно или порок, или нещо подобно“ (5, 25-27). По силата на ръкоположението служителят се посвещава изцяло на собствената си общност и я обича с цялото си сърце – тя е неговото семейство. Епископът и свещеникът обичат Църквата в своята общност, обичат я силно. Как? Както Христос обича Църквата. Св. Павел ще каже същото и за брака: съпругът обича съпругата си, както Христос обича Църквата. Това е една голяма тайна на любовта – на свещеническото служение и на брака – две тайнства, които са пътят, по който хората обичайно вървят към Господ.
3. Един последен аспект. Апостол Павел препоръчва на ученика Тимотей да не занемарява, а винаги да разпалва дара, който е в него – дара, който му е бил даден чрез ръковъзлагането (вж. 1 Тим 4, 14; 2 Тим 1, 6). Когато служението на епископа и на свещеника не се подхранва с молитвата, със слушането на Божието Слово и с всекидневното отслужване на Евхаристията, както и с отслужване на тайнството Покаяние, се стига до неизбежно изгубване от поглед на истинския смисъл на собственото служение и радостта, която произтича от дълбокото единение с Исус.
4. Епископ, който не се моли; епископ, който не слуша Божието Слово, който не служи всеки ден, който не ходи редовно да се изповядва, както и свещеник, който не прави същите тези неща, в крайна сметка губят единението с Исус и стават посредствени, което не е от полза за Църквата. Ето защо трябва да помагаме на епископите и свещениците да се молят, да слушат Божието Слово, което е всекидневната им храна, да служат всеки ден Евхаристията и да ходят да се изповядват редовно. Това е много важно, защото става дума точно за освещаването на епископите и свещениците.
5. Бих искал да завърша с нещо, което ми идва на ум: какво трябва да направя, за да стана свещеник, къде се виждат признаците на свещенството? Не. Не се виждат. Това е инициатива, която се подема от Господ. Господ призовава. Призовава всеки един от онези, които Той желае да станат свещеници. Може би тук има някои младежи, които са чули в сърцето си този зов, това желание да станат свещеници, желанието да служат на другите в делата, които идват от Бог, желание да посветят целия си живот, за да катехизират, кръщават, прощават, да отслужват Евхаристията, да се грижат за болните… и така цял живот. Ако някой от вас е почувствал това нещо в сърцето си, Исус е Този, Който го е вложил там. Грижете се за тази покана и се молете тя да се развива и да даде плод в цялата Църква”.

Източник: © www.vatican.va
Превод от италиански: © www.catholic-news.bg