Catholic-news

Вчера Папа Франциск отслужи обичайната утринна литургия в 7.00 ч. в базиликата „Св.Петър“, вместо в параклиса на „Санта Марта“. Участници в нея бяха 493 парламентаристи. В проповедта си, базирана на литургичните четива (Еремия 7,23 – 28) и (Лк 11,14 – 23), Папата каза, че по времето на Исус е имало водеща класа, която се била отдалечила от народа, изоставила го, която не била в състояние да следва нещо друго освен собствената си идеология и поради това изпаднала в корупция. Болката на Господ била тази, че те се отвръщали от него.
„Сърцето на тези хора, на тази групичка, което с времето много, много, много се втвърдило, не можело да слуша гласа на Господ. И като грешници те се подхлъзнали, станали корумпирани. Много е трудно за един корумпиран човек отново да се върне на пътя. Грешникът, да, защото Господ е милосърден и очаква всички ни. Но корумпираният е фиксиран в своите си неща, а тези хора били корумпирини. По тази причина те се оправдавали, понеже Исус ги смущавал със своята простота, със силата си, която идвала от Бога.“
Това били хора, които били тръгнали по погрешния път, каза по-нататък Папата. Те се отклонили от вярата, от богословието на вярата към богословието на дълга.
„Те отхвърлили любовта на Господ и този отказ довел дотам, че те се намерили на път, който не бил пътят на диалектиката на свободата, предложена от Господ, а път на логиката на необходимостта, където няма място за Господ. В диалектиката на свободата е добрият Господ, който ни обича, който толкова ни обича! Докато в логиката на необходимостта няма място за Бог: човек трябва да направи, трябва да направи, трябва… Те станали модели на поведение. Хора с добри маниери, но с грозни навици.“
В заключение Папа Франциск каза, че Постното време припомня, че Бог обича всички и че трябва да съберем сили да се отворим за него.
„По пътя на постите за всички ни ще бъде добре да помислим за тази покана на Господ за любов, за тази диалектика на свободата, където е любовта и да се попитаме: `Аз на този път ли съм? Съществува ли за мен опасността да се оправдавам и да вървя по друг път?` Такъв, който зависи от конюнктурата, защото той не води до никакво задължение… Да молим Гопод да ни даде благодатта да вървим винаги по пътя на спасението, да се отворим за спасението, което идва само от Бог, за вярата, не за това, което предлагали тези `доктори на дълга`, които били загубили вярата и подкрепяли народа с теологията на пасторала за дълга.