Catholic-news

Драмата на вътрешната слепота (пълен текст)

1 април 2014, 10:21

Неделна молитва „Ангел Господен“,
30 март 2014 г., Четвърта Постна неделя, площад „Св. Петър“

Пълен текст на размишлението на Папа Франциск

„Скъпи братя и сестри, добър ден!
Днешното Евангелие ни представя епизода с човека, сляп по рождение, на когото Исус дарява зрението. Дългият разказ започва с един слепец, който започва да вижда, и завършва, което е куриозното в случая, с т. нар. виждащи, които си остават слепи в душата. Чудото е описано от Иван в едва два стиха, защото евангелистът иска да привлече вниманието не върху чудото само по себе си, а върху онова, което се случва след това, върху споровете, предизвикани от него, защото има такива, които желаят да видят истината. Евангелист Иван иска да привлече вниманието върху онова, което става дори и в наши дни, когато някой извърши някое добро дело. Първоначално излекуваният слепец е обсаден от изумената тълпа – те видели чудото и започват да го разпитват; след това е обсаден от законниците, които пък разпитват и родителите му. Накрая излекуваният слепец пристъпва към вярата, и това е най-голямата благодат, дадена му от Исус: не само да вижда, но и да Го познава, да Го вижда като „светлината на света” (Ив 9, 5).
Докато слепецът постепенно се приближава към светлината, фарисеите, напротив, все по-дълбоко се потапят в своята вътрешна слепота. Затворени в своята самонадеяност, те вярват, че вече разполагат със светлината; ето защо не се откриват за истината на Исус. Правят всичко, за да отрекат очевидното. Поставят под съмнение идентичността на излекувания човек; след това отричат действието на Бог по отношение на излекуването, използвайки за оправдание, че Бог не лекува в съботен ден; стигат до там, че поставят под съмнение дори факта дали онзи човек се е родил сляп. Тяхната затвореност за светлината става агресивна и това намира израз в изгонването на излекувания човек от храма.

Пътят на слепеца обаче преминава през различни етапи, като започва със запознаването с името на Исус. Той не знае нищо друго за Него; всъщност той казва: „Един човек, който се нарича Исус, направи калчица, намаза очите ми” (ст. 11). В отговор на напористите въпроси от страна на книжниците, той първоначално определя Исус като пророк (ст. 17), а след това като човек от Бога (ст. 31). След като е отстранен от храма и изключен от обществото, Исус го намира отново и „му отваря очите” за втори път, разкривайки му Своята идентичност: „Аз съм Месията” – така му казва. В този момент той, който бил слепец, възликва: „Вярвам, Господи!” (ст. 38) и пада на колене пред Исус. Този откъс от Евангелието ни дава възможност да видим драмата на вътрешната слепота на много хора, в това число и нашата слепота, защото и ние понякога имаме моменти на вътрешна слепота.

Понякога животът ни прилича на живота на слепеца, който се открил за светлината, отворил се за Бог, отворил се за Неговата благодат. Понякога, за съжаление, животът ни е подобен на този на книжниците: от висотата на собствената си горделивост ние съдим другите и дори Господ! Днес сме призовани да се отворим за светлината на Христос, за да принесем плод в живота си и да унищожим онова, което не е християнско; всички ние сме християни, но всички ние, всички, понякога се държим нехристиянски, вършим постъпки, които са греховни. Трябва да се разкайваме за това, да избягваме такива постъпки, за да вървим решително по пътя на светостта. Този път води своето начало от Кръщението. Ние също сме били „просветени” от Христос в Кръщението, за да можем, както ни припомня свети Павел, да се държим като „синове на светлината” (Еф 5, – със смирение, търпение и милосърдие. Тези книжници нямаха нито смирение, нито търпение, нито милосърдие!

Съветвам ви днес, когато се върнете вкъщи, да вземете Евангелието от Иван и да прочетете този откъс от глава 9. Ще ви бъде полезно, защото така ще видите този път от слепотата към светлината и другия път, порочния – към още по-дълбоката слепота. Нека се запитаме какво е сърцето ни? Отворено или затворено е моето сърце? Отворено или затворено за Бог? Отворено или затворено за ближния? Ние винаги имаме някаква затвореност, произтичаща от греха, от грешките, от заблудите. Не трябва да се страхуваме! Нека се отворим за светлината на Господ, Той непрестанно ни очаква, за да стори така, че да виждаме по-добре, за да ни даде светлината, за да ни прости. Да не забравяме това! Нека поверим за Дева Мария великопостното пътуване, та и ние, подобно на излекувания слепец, да можем с благодатта на Христос „да вървим светлината”, да напредваме към светлината и да се възродим за един нов живот“.

Източник: © www.vatican.va
Превод от италиански: © www.catholic-news.bg

Новини: Ангел Господен