Catholic-news

Публикуваме размишлението на Папа Франциск, произнесено на площад „Св. Петър“ на днешната Пета Постна неделя, преди традиционната молитва „Ангел Господен“.

„Скъпи братя и сестри, добър ден!
Евангелието от тази Пета Постна неделя ни разказва за възкресяването на Лазар. Това е кулминацията на чудодейни „знаци“, извършени от Исус: този жест е твърде голям, твърде ясно божествен, за да бъде толериран от първосвещениците, които, познавайки фактите, взели решението да убият Исус (срв. Ив 11, 53).
Лазар бил мъртъв вече от три дни, когато пристигнал Исус; и на сестрите Марта и Мария Той изрекъл думи, които ще останат завинаги в паметта на християнската общност. Исус им казал следното: „Аз съм възкресението и животът; който вярва в Мен, дори и мъртъв да е, ще оживее; онзи, който живее и вярва в мен, няма да умре никога“ (Ив 11, 25). Въз основа на това Слово на Господ ние вярваме, че животът на онзи, който вярва в Исус и следва Неговата заповед, след смъртта ще бъде преобразен в един нов живот – в пълнота и безсмъртие. Както Исус възкръсна с тялото Си, но не се върна към земния живот, така и ние ще възкръснем с нашите тела, които ще бъдат преобразени в славни тела. Той ни очаква при Отца, а силата на Светия Дух, Който възкреси Него, ще възкреси и всеки, който е в единение с Него.
Пред запечатания гроб на приятеля Лазар, Исус „извика с висок глас: Лазаре, излез вън!“. И излезе умрелият с повити ръце и нозе в погребални повивки, а лицето му забрадено с кърпа“ (ст. 43-44). Този настоятелен вик е насочен към всеки човек, защото всички сме белязани от смъртта, всички ние; това е гласът на Онзи, Който е господар на живота и Който желае всички „да имат в изобилие“ (Ив 10, 10). Христос не се примирява с гробовете, които сме си изградили с избора ни на злото и смъртта, с нашите грешки, с нашите грехове. Той не се примирява с това! Той ни приканва, почти ни задължава, да излезем от гроба, в който са ни погребали нашите грехове. Вика ни настойчиво да излезем от тъмнината на затвора, в който сме се заключили, задоволявайки се с един фалшив, егоистичен, посредствен живот. „Излез вън!“ – ни казва Исус. „Излез вън!“. Това е един хубав призив към истинска свобода, призив да позволим да бъдем обзети от тези думи на Исус, които днес повтаря на всеки от нас. Една покана да се освободим от „повивките“, от повивките на гордостта. Защото гордостта ни прави роби, роби на нас самите, роби на толкова много идоли, на толкова много вещи. Нашето възкресение започва от тук: когато решим да се подчиним на тази заповед на Исус, излизайки на светло, към живот; когато от лицата ни паднат маските – толкова пъти сме маскирани от греха, маските трябва да паднат!, – и преоткриваме смелостта от нашия първоначален лик, създаден по образ и подобие на Бог.
Жестът на Исус, с който възкресява Лазар, показва докъде може да достигне силата на Божията благодат, респективно – до къде може да стигне нашето обръщане, нашата промяна. Но чуйте добре: няма предел за Божественото милосърдие, предложено на всеки! Няма ограничение пред Божественото милосърдие, което е предложено на всеки! Добре запомнете това изречение. И можем да го кажем заедно всички: „Няма ограничение пред Божественото милосърдие, което се предлага на всеки“. Нека го кажем заедно: „Няма ограничение за Божието милосърдие, което е предложено на всички“. Господ е винаги готов да вдигне гробния камък на греховете ни, които ни отделят от Него – Светлината на живите.

Източник: © www.vatican.va
Превод от италиански: © www.catholic-news.bg