Catholic-news

На 6 април 2014 г., Пета Постна неделя, гост-проповедник по време на неделната литургия в католическата енория „Св. Йосиф“ в София бе отец Йоан-Милен Найденов от Католическата Апостолическа екзархия. Свещеникът бе любезен да ни предостави за публикация текста на това прекрасно размишление, за което му благодарим.

„Скъпи братя и сестри,
В тази пета неделя от Великия пост, една седмица преди началото на Страстната седмица, бихме искали да си поговорим за значението и силата на Кръста. Сам по себе си кръстът символизира страдание, скръб, притеснения, унижения, безчестие, но когато четем Светото Писание ние виждаме, че кръстът има и едно друго значение за вярващия човек. В своето Послание до галатяни свети апостол Павел ще каже: „А мене да ми не дава Господ да се хваля, освен с кръста на нашия Господ Исус Христос” (Гал 6, 14). Но нима това е възможно и днес? Как можем и ние да стигнем до това духовно разположение като това на апостола? Много лесно. Апостол Павел вижда в Кръста отговорите на всички въпроси. Той се хвали с Кръста, защото вижда в него вместо унижение – превъзходство, вместо безчестие – чест и слава, вместо скръб – утеха, и вместо притеснения – един огромен простор. Имено в този огромен простор Господ осъществи нашето спасение чрез Своята смърт на кръста. Чрез Своя кръст Христос ни примири с Бога Отца, разкъсвайки ръкописите на нашите грехове. Тази е същността на Кръста Господен. Всеки има призванието да стане активен участник в неговата спасителна сила, носейки единствено собствения си кръст. Собственият кръст на всеки един от нас е необходим за делото на нашето спасение колкото е необходим и Кръстът Христов. Искаме или не, всеки носи своя кръст, и то кръст не обикновен, а често дори много сложен. Кръстовете са много, но по вид са само три. Може би някои вече се питат: как така само три, не са ли повече?
Позволяваме си да кажем, че има три вида кръст, които хората носят имайки предвид това, което целия свят видя на Голготата. На Голготата има изправени три вида кръст: кръстът на неразкаяния грешник, кръстът на каещия се грешник и кръстът на праведника. Ако първият не знае защо страда, то другите двама знаят. За първия кръста няма да е лек, но за другите двама е лек, защото ги носят с вяра и надежда. Праведникът знае, че страда по Божия воля, заради спасението на всички хора, които Бог му е дал, както и заради собственото си съвършенство. Каещият се грешник знае, че страда единствено заради греховете и очистването си. А неразкаялият се грешник, който често обвинява всички и всичко, страда защото няма вяра и надежда, и затова страданието му винаги е най-мъчително, а кръстът – най-тежък. Към Господния Кръст пристъпват да се качат само тези, които най-много обичат Бог; които са готови доброволно да жертват тялото си, за да спасят душата си. Пътят към Бога е кръстен път, път който изисква саможертви. Господният кръст е свещен олтар, върху който всеки ден се извършва жертвоприношение. Кръстът е саможертва. Според вида и големината на тази саможертва човек участва в Божията любов и спасение. Хората, които носят и прегръщат Господния Кръст, всъщност Сам Господ ги държи в прегръдката Си на Кръста, утешавайки ги с голямата Си любов, кротост и смирение, така че те да не усещат страдание, а единствено утеха и мир. На кръста на каещия се разбойник висят всички онези, които с търпение и вяра понасят болестите, скърбите и изпитанията, допуснати за греховете им. Тъй като Господ е прикован на Своя Кръст, Той не може да ги прегърне, така както те биха искали, но от Кръста Си Той им говори както една любяща майка, успокоявайки и усилвайки ги във вярата им, че Божието милосърдие е по-силно от човешката омраза. Накрая, на третия кръст отляво на Господния кръст висят най-много хора – това са всички онези, които се уподобяват на хулителя-разбойник. Тези хора не търсят прошка за греховете си. Не приемат нито Божията прегръдка, нито Божето Слово. Те сами избират да стоят далеч от Бога. Те не търсят да променят своето настояще и затова няма да променят и бъдещето си. За тях страданията ще продължат и след физическото им умиране.
След като видяхме тази обща картина на трите вида кръст от Голготата е препоръчително да отделим малко време и за факта, че трите вида кръст, т. е. страдания, които всеки човек може да носи са: външни, вътрешни и духовно благодатни. Първият вид: това са външните кръстове, които се състоят от скърби и беди, които идват от земното ни съществуване. Вторият вид, това са вътрешните кръстове, които се раждат от личната ни борба със страстите и похотите, заради спечелването на добродетели. А третият вид кръст, това са духовно благодатните, които представляват съвършената ни преданост към Божията воля. Външните кръстове са както многобройни, така и много сложни и разнообразни. Към тях например спадат: скърбите, бедите, загубата на близки, неуспехи в службата, всякакъв род лишения и загуби, семейни неприятности, оскърбления, обиди, клевети и др. Ако искаме тези кръстове да ни бъдат за спасение, трябва да ги употребим според Божието намерение за смисъла им по отношение за нас. Бог допуска тези кръстове, за да не забравяме, че не сме жители в тази страна, а сме само чужденци в една чужда страна, и затова трябва да търсим винаги връщането си в нашето истинско отечество – Рая. Когато Адам и Ева съгрешиха против Бога, те веднага бяха изгонени от Рая. Извън него те бяха вече отрупани със скърби, лишения и всякакъв вид неудобства, за да помнят, че не са на своето място, че са наказани, и затова трябва да работят много, за да получат помилване и възвръщане в своя чин. Няма човек, който да не страда. Това е нашата съдба и ние трябва да я приемаме благодушно със сърцето си. Когато знаем какви грехове носим в себе си винаги трябва да се покаем и да престанем да грешим. Затова дали носим част от общата горчива съдба, или изживяваме лични нещастия и скърби, винаги трябва благодушно да търпим. Ако приемаме изпитанията с благодушно търпение, благодарност от Божиите ръце, като лекарство срещу греховете ни, като ключ, който отваря вратите на Царството Небесно тогава със сигурност ще бъдем спасени. Но трябва да знаем едно: никога не трябва да роптаем. За да имаме спасение нашият кръст винаги трябва да бъде свързан с Христовия Кръст, защото само от него изтичат спасителните сили за нас. Когато сме свързани с Христос се явяват вътрешните кръстове. Те се явяват по време на борбата ни със страстите и похотите. Свети апостол Павел казва: „Ония пък, които са Христови, разпнали са плътта си със страстите и похотите” (Гал 5, 24). Да се разпнат страстите, значи да се обезсилят, да се задушат, да се изкоренят. Страстите са чужди за нашата природа, защото са придобити отвън. Ето защо, когато се стараем да ги премахнем, ние изпитваме болка. Но тази болка е спасителна и това спасение идва само чрез болка. Ето някои страсти като: самосъжаление, гняв, завист, похот, избухливост, скъперничество, оскърбена гордост, ненавист, подозрителност, свадливост, угодничество, пристрастяване към лица и вещи и други. Но щом в един човек има себелюбие, то в него има всички страсти. Себелюбието е майка на всички страсти, а тя не съществува без своите дъщери. Страстите мъчат и разпъват всеки на кръст – не за спасение, а за погиване. Как можем да се преборим със страстите? Всички знаем, че страстите много обещават, но нищо добро не ни дават, а борбата с тях нищо не ни обещава, но всичко ни дава. Можем да победим страстите като унищожим майката на страстите – самолюбието, и нейното първо изчадие – самосъжалението, което е нашият най-хитър враг и измамник. Който съжалява себе си, трябва да знае, че сам се погубва. Ако Христос се бе самосъжалил, ние едва ли щяхме да бъдем спасени от Него на Кръста. Христос е на Кръста, там е и нашето място, защото имено тук на Кръста, дървото на живота, ние възстановяваме живота си.
Имено тук идват и третия вид кръст – кръста на пълната преданост на Божията воля. На този кръст се изкачват само съвършените християни. Кои са съвършените християни? Това се тези, които са принесли себе си като чиста и непорочна жертва на Бога. Когато гледаме Голготата виждаме, че кръстът на благоразумния разбойник е кръст на очистване себе си от страстите, а Господният Кръст е кръст на чиста и непорочна жертва. Имено тази чиста и непорочна жертва е плодът на предаността на Божията воля. Христос е предан на Бог Отец. Имено тази безпрекословна, пълна и безвъзвратна преданост Го прикова на Кръста. Когато се молеше в Гетсиманската градина ако може да Го отмине тази чаша, Той решително каза: „но не както Аз искам, а както Ти” (Мат. 26, 39). На кръста всичко Негово е умряло, напълно е предадено на Божията воля. Това, което движи съвършените християни е Божията воля, която по известен единствено на тях начин се отразява в техните сърца и определя цялата тяхна дейност. По отношение на себе си апостол Павел изразява така това състояние: „Разпнах се с Христа и вече не аз живея, а Христос живее в мене!” (Гал 2, 19-20). Имено защото се е оказал в такова положение, той пише на едно друго място: „Защото Бог е, Който ви прави да искате и да действате според благата Му воля” (Фил 2, 13). Да действаш според Божията воля – ето това е върхът на християнското съвършенство, до което изобщо е способен да достигне човек. Да се откажеш от собствената си воля, означава да се откажеш от собствения си живот, за да живееш според Христа.
Християнският живот не е като другите видове живот. Той винаги започва с покаянието, зрее в непрекъснатата борба със страстите и завършва чрез саморазпъване с Христа. „Защото – както казва ап. Павел, – вие умряхте, и вашият живот е скрит с Христа в Бога” (Кол 3, 3). Това разпъване и умиране с Христа се извършва вътре в човека, невидимо за хората, но знайно само за съвестта и за Бога. Като знаем това, на нас ни остава само да отидем на Голгота при кръстовете и да започнем да прилагаме на практика себе си към тях и тях към себе си, комуто какъвто подхожда. И накрая нека отново да си припомним, че ако благоразумният разбойник изобразява борещите се със страстите, то злият разбойник изобразява всички онези, които са отдадени на страстите и похотите. Тях страстите ги разяждат, мъчат, терзаят, разпъват на смърт, без да им дават никакъв покой, утеха и надежда за спасение. А Праведникът е Самият Господ, който изобразява всички онези мъже и жени, които изпълняват във всичко Божията воля. Нека да не забравяме, че пътят на правдата по Бога може някому да се стори неудобен и труден, но всеки трябва да знае, че пътят на неправдата, далеч от Бога, е много по-труден и винаги пагубен за човека. Амин.
Накрая една малка история между Мечо Пух и Прасчо:
- Мечо Пух, знаеш ли каква е разликата между „харесвам” и „обичам”?
- Не, Прасчо… Не знам… Кажи ми…
- Разликата е там, че ако харесваш едно цвете ще го откъснеш, но ако го обичаш ще го поливаш всеки ден.
Това важи и за нашия живот. Ако го обичаме ще се грижим за него всеки ден“.

Снимка: Жасмина Даскалова