Catholic-news

Проповед за тържеството Връбница

Автор: отец Мариуш Полцин, OFM Cap.
(Клагенфурт, Австрия)

Мт. 21, 1-11
(по време на шествието)

Откъсът от Евангелието, описващ тържественото влизане на Исус в Йерусалим, внезапно приключва. Какво се случва по-нататък? Може би Исус се спира в някоя богата къща, от чиито балкон поздравява с ръка тълпата, както са го правили други победили владетели?
Неочаквано триумфиращият Исус изчезва сред изпълнените с хора йерусалимски улици, така, както се е случило, когато бил 12-годишен. Ликуващата тълпа с палмовите клони в ръце се разотива. Не се знае къде е Исус, къде е магарето…
Все пак триумфиращото шествие има своето продължение именно във Възкресението. Сигурно по-различно, тихо, без палмови клони и възгласи. Дори ангелите, които отместват надгробния камък, го правят толкова тихо, че не събуждат стражарите.
Това, което е най-важното за Бог, се осъществява тихо, като целувка, като изповядване на любовта, като светата изповед преди смъртта. Не по време на триумф, а във вътрешно съзерцание.
Най-важното се извършва във вътрешната тишина на сърцето.

Страдание Господне
Мт. 26, 14 – 27, 66

Може би някои от нас в този момент набожно въздишат по такъв Великден, който се състои само от две неделни тържества: Връбница и Възкресение Господне, без измъчващото по средата, без Юда на Последната вечеря, без Маслинената градина, без Кръста, който ни затруднява…
Радваме се на Връбница, на шествието с радостното „Алилуя”, същевременно колко ли години понякога трябва да се върви върху сивото и мизерно магаре на живота, без палми на успеха, без декори, не по богато постлани пътеки, а през блатото, през каменистите пътища на страданието. Колко болка понякога трябва да се преживее, самотата на Исус сред несигурни приятели, старостта, смъртта, за да настъпи най-после Великден – истинският Великден, с неговите истини на вярата и истинското приближаване към Исус Христос… Амин.