Catholic-news

Седемгодишното италианско момиченце Антониета Мео скоро ще стане най-младата блажена в историята на Църквата. Освен това ще бъде обявена и за мистик.

Процесът по беатификацията на Антониета, която наричали на галено Ненолина, продължава вече цели тридесет години: началото му е поставено през 1942 г. – пет години след смъртта й. По онова време Църквата все още не допуска беатификация на деца, които не са умрели от мъченическа смърт. През 1981 г. ситуацията се променя, когато Конгрегацията за канонизациите на светци отменя това ограничение.
Ненолина била жизнерадостно и активно дете. Родителите й, дълбоко вярващи хора, всекидневно участвали в Светата Евхаристия. Първите думи, които момиченцето се научило да пише, били имената на Исус и Мария. То растяло здраво и жизнено и нищо не предвещавало предстоящата трагедия.
Веднъж Ненолина ударила силно коляното си в един камък в градината. Болката била много силна и пронизителна. Започнали да я водят по разни болници. Детето било подложено на много операции. Лекарска комиссия установила, че страданието било предизвикано не само от нараняването: Ненолина била болна от рак. Диагнозата «остеогенен сарком» означавал само едно – ампутация на левия крак.
Когато цялото семейство било отчаянно, тя запазила духовния си мир. «Ще подаря крачето си на Исус» – казвало момиченцето. Майка му старателно водела записки, благодарение на което днес в детайли е известен този етап от живота на детето и борбата му не само с болестта, но и с изкушенията, отчаянието и страха.
Малко преди да отлети към небето, след поредната операция, лежейки в бинтове, Ненолина продиктувала последното си писмо до Исус: «Любими разпнати Исусе, много Те обичам. Искам да остана с Теб при Калвария и с радост страдам, защото знам, че се намирам на Калвария. Любими Исусе, благодаря Ти, че изпрати тази болест, защото тя е средство, чрез което мога да попадна в рая». За Бог, Който бил разпънат след нечовешки страдания, и към Когото подвиквали: «Слез от кръста!» (Мт 27, 40), това признание от малката Ненолина сигурно е било голям подарък, който могат да Му поднесат само светците.

По време на болестта си Антониета продиктувала около 100 писма до Бог. Богословите ги определят като необичайни за дете на такава възраст. Първоначално тя диктувала тези бележки на майка си, след това започнала да пише стихове и бележки самостоятелно, като ги оставяла пред разпятието. В много свои записки тя описва «свети видения».