Catholic-news

89 страници тежки обвинения, с искания Рим да се откаже от своята „сатанинска горделивост”

За единия от двамата подписали се такава инициатива не е нещо ново. Този път обаче километричното писмо (цели 89 страници), наскоро изпратено до Папа Франциск, е подписано от митрополити на Гръцката православна църква – Андреас (митрополит на Дриунуполис, Погониани и Коница) и Серафим (митрополит на Пирея). То бе разпространено на гръцки и английски от популярен религиозен сайт в Гърция.
Двамата митрополити се обръщат към Папата, наричайки го „Негово Превъзходителство Франциск, държавен глава на Ватикана”, без да признават статуса му на епископ. Твърдят, че му пишат „с любов”, мотивирани от желанието да върнат „еретиците” към светата православна църква, от която Папата (непрестанно изписван в кавички) се бил отделил. Подписалите писмото се обявяват извън всякакъв „западен и икуменичен дух”, като заклеймяват „папизма”, „ереста” и „духовната лудост”, изповядвани от Рим. Двамата епископи декларират, че се молят „непрестанно” „заблудените” от Папата и „неговите последователи” да се откажат от своята „ерес”, както и че се молят Папата „да се върне” към православието.
С не по-малко тежки обвинения са изпълнени и страниците, посветени на икуменизма, дефиниран като „синкретизъм”. Подписалите писмото не признават Католическата Църква за „Църква”, не признават отслужването на тайнствата в Католическата Църква за валидно, нито пък признават епископския статут на Папата. Определят като „богохулство” и като „необоснован от гледна точка на Библията и на патристиката” „Петровия примат” и юрисдикцията на Папата над цялата Църква. Смятат, че е хула против Светия Дух доктрината за папската непогрешимост – тя била демонстрация на „сатанинска гордост”, от която Папата бил „обладан”. Продължават нататък, пишейки, че „папизмът” не бил Църква, а религиозна общност, една „полусинагога”, ерес… едно тотално извращение на истината…
В писмото се съдържа и детайлно описание на най-тежките грешки на Папата, както ги виждат двамата гръцки православни митрополити. Сред тях е и обвинението срещу Папата, че бил „приел предложението на дявола” да управлява една държава „в замяна на лоялността си към него”. Засегнати са богословския въпрос за Filioque в Никео-Константинополския символ на вярата, непогрешимостта на Папата по верски въпроси, юрисдикцията на Светия Престол, „кръщението чрез поливане” и разделянето на това тайнство от Миропомазанието, начина на отслужване на тайнството Евхаристия, приемането на Светата Евхаристия под един вид, забраната малки деца да се причастяват, догмите за Непорочното зачатие на Божията Майка и за възнесението й в небето, доктрината за чистилището, индулгенциите, задължителния целибат сред свещениците, та чак и признаването на т. нар. „униатски” общности.
Писмото съдържа много страници, изпълнени с обвинения по отношение на интернет-страниците и различните печатни издания. Те са представени като грях.
Най-директните обвинения срещу Франциск започват от благословията му на мотоциклет „Харлей Дейвидсън”, минават през начина на провеждане на Световната младежка среща в Бразилия, и стигат до индулгенциите, които Папата бил раздавал през Twitter. Цитира се назначаването на Ернст фон Фрайберг за президент на Ватиканската банка след оттеглянето на Бенедикт ХVІ и изгонването на Готи Тедески (предишния управител). Гръцките духовници не пропускат да повторят и старите и безпочвени обвинения към Берголио, че бил сътрудник на аржентинския военен режим.
Много редове са посветени на критика срещу Втория Ватикански събор и неговото отваряне за междурелигиозния диалог. Писмото съдържа и яростна атака срещу юдаизма и срещу линията, следвана от Папа Бенедикт ХVІ, по-конкретно, че бил „оневинил еврейския народ от отговорността за разпъването на Исус”, като в същото време, според митрополитите, „юдаизмът, със сатанинската Кабала и демоничния Талмуд разпъват всеки ден Спасителя на света”.
По-нататък на Франциск не му е простено и измиването на нозете на малолетни затворници по време на Литургията за Тайната вечеря на Велики Четвъртък през 2013 г. Грях била и предстоящата канонизация на Папа Йоан ХХІІІ и Папа Йоан-Павел ІІ.
Засегнати са и въпроси като гей-съюзите, ватиканските финанси, случая „Скарано”.
Заключението на височайшите православни духовници е, че „Папата на евреите, равините, масоните, американските диктатори и икуменизма”, както и „на новия световен ред”, не е в състояние да предложи каквото и да било на православните. Както и „не може да съществува никаква форма на компромис между православието и папството”, както и православните не могат да встъпват в „смесени бракове” с християни „паписти”.

Пълният текст на писмото може да бъде открит в различни сайтове на гръцки и английски език. Ясно е, че дългото послание на Андреас и Серафим взема на прицел не само Папа Франциск, но и цялата история на Католическата Църква и папската институция след схизмата с Изтока, а още по-конкретно – развитието на Църквата след Втория Ватикански събор.

През март 2012 г. митрополит Серафим бе обявил серия от анатеми, с една от които директно анатемоса Бенедикт ХVІ. Месец по-късно Вселенският патриарх Вартоломей І изпрати писмо до Атинския архиепископ Йероним, в която посочи действията на някои йерарси на Гръцката православна църква като неприемливи, имайки предвид отказа им да участват в диалог с „неправославните”. Крайните позиции на цитираните двама епископи отдавна са известни както в православния свят (в някои православни среди те са определяни като „талибани”), но и в целия християнски свят. Смущаващото обаче е, че те биват толерирани от Синода на Гръцката православна църква.

Източник: Vatican Insider