Catholic-news

Публикуваме пълния текст на днешния катехизис на Папа Франциск, посветен на Светата седмица, която преживяваме тези дни.

16 април 2014 г. (Велика Сряда),
Генерална аудиенция, площад “Св. Петър”

„Скъпи братя и сестри, добър ден!
Днес, в средата на Светата седмица, литургията ни представя един тъжен епизод – това е разказът за предателството на Юда, който отива при водачите на Синедриона, за да се пазари и да им предаде своя Учител. „Колко ще ми дадете, ако ви Го предам?”. В онзи момент Исус имал цена. Този драматичен акт бележи началото на Христовите страдания – един болезнен път, избран от Него с абсолютна свобода. Самият Той го казва ясно: „Аз си давам душата… Никой не ми я отнема, но Аз Сам от Себе Си я давам. Имам власт да я дам и власт имам пак да я приема” (Ив 10, 17-18). И така, с това предателство започва онзи път на унижението, на оголването на Исус. Сякаш са били на пазара: този струва тридесет сребърника… Веднъж поел по пътя на унижението и оголването, Исус го извървява до край.
Исус достига пълното понизяване със „смъртта на кръста”. Става дума за най-лошата смърт – онази, която била запазена за робите и престъпниците. Исус бе смятан за пророк, но умира като престъпник. Гледайки Исус в Неговото страдание, ние виждаме сякаш като в огледало страданията на човечеството и откриваме божествения отговор на тайната на злото, на скръбта, на смъртта. Толкова пъти сме изпитвали ужаса от злото и скръбта, които ни заобикалят, и се питаме: „Защо Бог позволява това?”. Да виждаме страданието и смъртта, особено на невинни, за нас е дълбока рана! Когато виждаме да страдат деца – това е рана в сърцето: това е мистерията на злото. И Исус взема всичкото това зло, цялото това страдание върху Себе Си. Ще бъде добре през тази седмица всички ние да се вглеждаме в разпятието, да целуваме раните на Исус, да целуваме разпятието. Той пое върху Себе Си цялото човешко страдание, облече се в това страдание.
Очакваме, че в Своето всемогъщество Бог ще поправи несправедливостта, злото, греха и страданието с триумфираща божествена победа. Бог обаче ни прави свидетели на една скромна победа, която от човешка гледна точка изглежда провал. Можем да кажем, че Бог побеждава в провала! Всъщност, на кръста Божият Син изглежда като един победен човек: страда, предаден е, хулен е и накрая умира. Но Исус позволява злото да се нахвърли върху Него и го взема върху Себе Си, за да го победи. Неговото страдание не е някаква случайност; за смъртта Му – онази смърт – за нея бе „писано”. Наистина не намираме много обяснения. Озадачаваща мистерия – мистерията на великото смирение на Бог: „Бог толкова обикна света, че отдаде Своя Единороден Син” (Ив 3, 16). Тази седмица размишляваме много за страданието на Исус и си казваме: това е сторено за мен. Дори аз да бях единственият човек на света, Той щеше да го направи. Той го стори за мен. Да целуваме разпятието и да казваме: за мен, благодаря Ти, Исусе, за мен.
Когато всичко изглежда загубено, когато не остава вече никой, защото ще бъде поразен „пастирът и овцете от стадото ще се пръснат” (Мт 26, 31), точно тогава се намесва Бог със силата на възкресението. Възкресението на Исус не е щастливият край на една хубава басня, не е „хепи енд” на някакъв филм; това е намесата на Бог Отец, и то там, където пропада човешката надежда. В момент, в който всичко изглежда загубено, в момент на скръб, в който много хора изпитват нужда да слязат от кръста, това е най-близкият до възкресението момент. Нощта става още по-мрачна, точно преди да започне утрото, преди да започне светлината. В най-мрачния момент Бог се намесва и възкресява.
Исус, Който избра да премине по този път, ни кани да Го последваме в същия този Негов път на смиряване. Когато в определени моменти от живота не намираме никакъв изход от трудностите си, когато затъваме във все по-непрогледен мрак, тогава е моментът за нашето смиряване и пълно оголване, часът, в който разбираме, че сме слаби и грешни. Точно тогова, в този момент, не трябва да крием провала си, а уверено да се открием с надежда към Бог, както стори това Исус. Скъпи братя и сестри, през тази седмица ще бъде добре да вземаме в ръцете си разпятието и да го целуваме много, много, и да казваме: благодаря Ти, Исусе, благодаря Ти, Господи. Така да бъде”.

Източник: © www.vatican.va
Превод от италиански: © www.catholic-news.bg