Catholic-news

Проповед за Велики Петък

Автор: отец Мариуш Полцин, OFM Cap.
(Клагенфурт, Австрия)

Днес искам да размишляваме върху темата, която рядко бива вземана под внимание, когато говорим за Страданието Господне, а именно – темата за осемте блаженства. Тема, на пръв поглед без връзка.
Господ Исус съобщил блаженствата в ясен, слънчев ден, когато бил здрав, силен и с хубав тен на кожата.
Като по време на Майската набожност: полски кринове, множество народ, никой не злословел, но слушали с възхищение, присъствали всички апостоли, дори Юда, който още не мислел за сребърните монети (може би тогава е броял небесните птици?!). Нямало тогава трева, опетнена с кървави следи, нямало кръст, нито трънен венец, само маслинени венци върху главите на насядалите. Ако тогава би се намерила някоя жена да изтрие лицето на Исус, може би върху кърпата й би се отпечатало щастливото лице на Проповедника, заобиколен от обичащи Го погледи.
Обаче колко много от Велики Петък има в проповедта на планината! Когато обърнем реда на блаженствата, се появява това, заради което човек може да почувства съвсем реално кръста в живота си.

На Велики Петък започва Деветницата към Божието Милосърдие . *** Днес на сайта очаквайте пълния текст на размишленията за Кръстния път, който ще се състои тази вечер в Колизеума, в Рим.

Дошъл моментът, когато Исус спрял да проповядва. Не на връх планината на блаженствата, а на връх Голгота, увиснал на кръста, казал: „Изпълни се”.
Какво се изпълнило? Изпълнили се всички блаженства.
Бил беден духом – най-бедният, без дрехи и без приятели.
Бил тих – толкова, че се чул само гласът на Неговия Отец.
Бил плачещ – сълзите Му останали върху кърпата на Вероника.
Гладен и жаден за справедливост – бил самата есенция на това, което наричаме „жажда за справедливост”.
Милосърден – защото простил на разбойника.
Чист по сърце – все съзерцавал Бог.
Бил миротворец – носещият мир Божи Син.
Преследван – Който понесъл страданието върху Себе Си заради справедливостта.
Братя и сестри, Исус не само проповядвал, но след това проговорил с кървавите рани на страшната Си смърт.
Амин.

(Картина: „Ecce Homo“ – „Ето Човека“, Гуидо Рени, ок. 1639 г.)