Към възкресението по пътя на кръста

16 април 2017, 09:00

Проповед за тържеството Възкресение Христово

Обикновено по време на големите празници – такива като Великден – се срещаме, за съжаление, или с банални, стандартни пожелания: много здраве, щастие, сбъдване на мечтите и други подобни, често изписвани върху великденски картички със златно пиленце, яйце или заек, или пък с дълги проповеди за Божията мощ, която премахва гроба и установява триумфа на християнството в света…
Обаче между стандартните пожелания и дългата проповед можем да намерим няколко простички, сърдечни думи, от които всеки се нуждае.
А именно, да се притесняваме, но да не се тревожим, когато идват велики или малки петъци в живота ни. След великите и малки петъци следват великите и малки радости, великите и малки недели – на руски език, въпреки дългия нехристиянски период в историята на Русия, неделният ден се нарича „воскресенье”. Така изглежда пътят на християнина: към Бог вървим по пътя на кръста. Страданието не е вреда или тайна, а по-скоро откровение – открива, показва душевната нищожност или величието на човек. Зад радостта понякога се крие банален, глупав човек. Зад страданието – напротив, не се крие нищо – то си е единствено страдание. Радостта се облича и приема различни маски, страданието – не.
Да скърбим, гледайки гробовете на нашите близки, но да не се отчайваме. Тези, които си отидоха от нас – отидоха при Бог. Сега те са по-мъдри от нас, те са по-близо до Бог. Те са наши пътеводители и – като звезда – ни водят към Бог. Учениците в надпревара тичали към гроба на Исус. Дали вървим стъпка след стъпка, дали тичаме към гробовете на нашите близки – все ще намерим там само това, което е останало от човека. Самият той е при Бог. Отишъл е при Бог. Невидимото изчезва из пред очите ни.
Да, разбираме, че любовта е най-голямата ценност. Нея са търсили тримата царе, вървейки през пустините, оставили съкровищата, златото, знанията, за да намерят любовта. Сърцето може да се съкруши, да се счупи, да получи инфаркт. Само да не се превръща в твърда скала, в камък.
Когато седнем пред празничната маса, нека да не чупим само посветеното яйце, символ на Възкръсналия, но то да ни обединява.
Нека дните на Великденските празници да не бъдат само вид припомняне на добрата домашна кухня, на вкусната великденска закуска, но да бъдат по-скоро взаимно осъзнаване какво е за нас вярата. Вярата е за нас необходимост. Придава на живота ни величественост, открива и посочва целта.
Да не пренебрегваме великденското агънце и да не го гледаме като наивни малки деца. Децата искат или да го изядат, или да си играят с него – в зависимост от това дали е от шоколад или от нещо друго направено. В агнето е скрита тайната на християнина: слабостта, и едновременно с това – победата. Смирено, чисто, безпомощно – дори рогата му не са достатъчни, за да се изправи срещу вълците, но то носи знамето на победата.
Ние сме по човешки слаби, но ако имаме вярата в Бог, можем да станем велики. В тези празнични нека да казваме един на друг сърдечни думи, които ни обединяват и превръщат в едно семейство, което върви по пътя към Бог.
Амин.

Автор: отец Мариуш Полцин, OFM Cap.
(Клагенфурт, 2014)

Новини: Проповеди

Коментари

Няма коментари

Оставете коментар