Catholic-news

Евангелието за Възкресението на Исус Христос започва с отиването на жените на гроба, на разсъмване, в деня след събота. Те отиват до гробницата, за да почетат тялото на Господа, но я намират отворена и празна. Един силен ангел им казва: „Не бойте се“ (Мт 28,5) и им нарежда да тръгнаг и да занесат на учениците новината: „Той възкръсна от мъртвите, и ето, преварва ви в Галилея; там ще Го видите“ (срв. Ст. 7). Жените си тръгват бързо, а по пътя сам Исус се появява пред тях и казва: „не бойте се; идете и обадете на братята Ми, да идат в Галилея, и там ще Ме видят“ (срв. Ст. 10).
След смъртта на учителя учениците се разбягали; вярата им била сломена, всичко изглеждало свършено, сигурностите се сринали, надеждите угаснали. Но сега вестта на жените, колкото и невероятна да била, прониквала като лъч от светлина в тъмното. Новината се разпространява: Исус е възкръснал, както бе предсказал… И онази заръка да отидат в Галилея; жените я чули два пъти, първо от ангела, после от самия Исус: „да идат в Галилея, и там ще Ме видят“.
Да се върнеш в Галилея означава да препрочетеш всичко за кръста и победата. Да прочетеш наново всичко – възвестяването, чудото, новата общност, въодушевлението и отстъплението до предателството – всичко да се препрочете от края, който е ново начало, от този върховен акт на любовта.
За всеки от нас има една „Галилея“ в началото на нашия път с Исус. „Да отидеш в Галилея“ означава нещо хубаво; означава за нас да преоткрием нашето Кръщение като жив извор, да почерпим нова енергия от източника на нашата вяра и на нашия християнски опит. Да се върна в Галилея означава преди всичко да се върна там, в онзи ярък миг, в който Божията благодат ме е докоснала в началото на моя път. От тази искра мога да запаля огъня за днес, да го запаля за всеки ден и да занеса топлина и светлина на моите братя и сестри. От тази искра се запалва една смирена радост, една радост, която болката и отчаянието не могат да уплашат, една добра и кротка радост.
В живота на християнина има също и една по-екзистенцилна „Галилея“: опитът от личната среща с Исус Христос, който ме е повикал да го последвам и да участвам в неговата мисия. В този смисъл, да се върна в Галилея означава да запазя в сърцето живия спомен за това призоваване, когато Исус е прекосил пътя ми, погледнал ме е милостиво и ме е призовал да го следвам; споменът за онзи момент, в който неговият поглед е срещнал моя, за момента, в който той ме е накарал да почувствам, че ме обича.
Днес, в тази нощ, всеки от нас може да се запита: Коя е моята Галилея? Къде е моята Галлея? Спомням ли си за нея? Забравил ли съм я? Вървял ли съм по пътища и пътеки, които са ме накарали да я забравя? Господи, помогни ми: Кажи ми, коя е моята Галилея; ти знаеш, че искам да се върна там, за да те срещна и да ме прегърне твоето милосърдие.
Евангелието за Великден е ясно: Трябва да се върнем там , за да видим възкръсналия Исус и да станем свидетели на Възкресението. Това не е връщане назад, не е носталгия. То е връщане към първата любов, за да получим огъня, който Исус запали в света и да го занесем на всички, до края на земята.
„Езическата Галилея“ (Мт 4,15; Ис 8,23): хоризонт на Възкръсналия, хоризонт на Църквата; пламенно желание за среща… Нека да тръгнем на път!

Превод: catholic-news.bg