Catholic-news

„Regina Caeli“ на Светли Понеделник, „Понеделник на Ангела“, 2667-мият рожден ден на Рим (основан на 21 април 753 г. пр. Хр. от Ромул), по традиция ден за излет в Италия. В миналото папите прекарвали октавата след великденските тържества в Кастел Гандолфо. Папа Франциск показа обаче ясно още през първата година от понтификата си, че няма намерение да напуска Рим и Ватикана – за съжаление на жителите на малкото градче в планините Албани. За това пък толкова по-радостни бяха петдесетте хиляди поклонници и гости, дошли на площада „Св. Петър“ , за да молят заедно с Папата молитвата „Regina Caeli“.
„Christòs anèsti! – Alethòs anèsti” – Христос възкръсна! Наистина възкръсна! В словото си преди молитвата Папата подчерта , че преобладаващото чувство, забелязващо се в разказите за Възкресението, е това на изпълнената с учудване радост, която ни кара да преживяваме литургията по нов начин.
„Нека да позволим“, каза Папата, „това преживяване, запечатало се в Евангелието, да се запечати и в сърцата и живота ни! Нека да позволим радостното учудване на Светли Понеделник да искри в мислите, погледите, движенията, жестовете и думите!“ При това става дума не за грим, а за една идваща отвътре радост, като онази на Мария Магдалена, която плакала за загубата на Господ и не повярвала на очите си, когато видяла Възкръсналия. Чрез това преживяване възкръснала и тя. Така тя станала способна да носи лъча от светлина на Възкръсналия в различните човешки ситуации, да ги прави по-красиви и да ги предпазва от егоизъм. Ппата препоръча Евангелието да се взема и да се чете през тази седмица, наситена с разкази за Възкресението.
Папа Франциск призова през тази седмица да мислим за радостта на Исусовата майка. Както болката, така и радостта и била голяма, така че учениците можели да черпят от нея. След като преживяла смъртта и възкресението на своя син, Мария се превърнала в извор на мира, на утехата, на надеждата, на милосърдието. Мария умряла и възкръснала с Исус. Тя не загубила надеждата от петъка до неделята на Възкресението. Ето защо Мария е майка на всички ученици, „Майка на църквата, Майка на надеждата“.
„Да молим нея, безмълвната свидетелка на Исусовите смърт и възкресение“, каза Папата накрая, „да ни въведе във великденската радост. Ще го направим с молитвата „Regina Caeli“, която през Пасхалното време замества молитвата „Ангел Господен“.

По-долу предаваме пълния текст на казаното от Светия Отец:
„Скъпи братя и сестри, добър ден!
Честит Великден! „Cristòs anèsti! – Alethòs anèsti!“. „Христос възкръсна! – Наистина възкръсна!”. Също и сред нас, тук, на площада! През тази седмица можем да продължим да си разменяме великденския поздрав, все едно става дума за един ден. Това е великият ден, сътворен от Господ.
Водещото чувство, което прозира от евангелските разкази за Възкресението е радостта, изпълнена с удивление, с едно голямо удивление! Радостта, която идва отвътре! И в литургията ние преживяваме отново душевното състояние на апостолите в резултат на новината, донесена им от жените: Исус възкръсна! Видяхме Го!
Нека този опит, запечатан в Евангелието, остави следи и в нашите сърца и просвети нашия живот. Нека това радостно изумление от Неделята на Възкресението проникне в нашите мисли, възгледи, поведение, постъпки и думи… Но това чувство далеч не е някакъв грим! То идва отвътре, от едно сърце, потопено в източника на тази радост, подобно на сърцето на Мария Магдалена, която оплакваше смъртта на своя Господ и не повярва на очите си, когато Го видя възкръснал. Който преживява такъв опит, той става свидетел на Възкресението, тъй като в определен смисъл той самият, тя самата възкръсват. И тогава е способен да отнесе „лъч” от светлината на Възкръсналия в различни ситуации: в щастливите, като ги прави по-прекрасни и като предпазва преживяващия ги човек от егоизъм; в тъжните, носейки спокойствие и надежда.
През тази седмица ще бъде добре да вземем Евангелието и да четем онези откъси, които разказват за Възкресението на Исус. Ще ни се отрази много добре! Вземете Евангелието, търсете откъсите и четете. Ще бъде добре през тази седмица също да размишляваме за радостта на Мария, Исусовата майка. Както скръбта й бе дълбоко вътрешна – толкова силна, че прониза душата й, така и радостта й бе вътрешна и дълбока – дотолкова, че учениците можеха да черпят от нея. Преминало през преживяването на смъртта и възкресението на Сина, които от гледна точка на вярата са върховен израз на Божията любов, сърцето на Мария се превърна в извор на мир, на утеха, на надежда, на милосърдие. Всички преимущества на нашата Майка произтичат от тук, от нейното участие в Исусовата Пасха. От петък сутринта до неделя Тя не изгуби надеждата: съзерцавахме я като скърбяща Майка, но в същото време и като Майка, изпълнена с надежда. Тя, Майката на всички ученици, Майката на Църквата, е Майка на надеждата.
От Нея, мълчаливата свидетелка на смъртта и възкресението на Исус, просим да ни въведе в пасхалната радост. Нека сторим това сега с молитвата Regina Caeli, която през пасхалното време заменя молитвата Angelus”.

(по kath.net и www.vatican.va)