Великденска радост в енория „Св. Андрей“ в Калояново

22 април 2014, 10:35

(При кликване върху заглавната снимка се отваря галерия от снимки)

Католиците в енория „Св. Андрей” в Калояново за поредна година преживяха по един специален и много тържествен начин светото Пасхално тридневие, преминавайки с Господ Исус Христос през Неговите страдания, потапяйки се в Неговата смърт и споделяйки, заедно с Мария Магдалена и апостолите, Неговото Възкресение.

На Велики Четвъртък енорийският свещеник отец Иван Топалски отслужи тържествена света литургия за възпоменаване на Тайната вечеря и по стародавна традиция изми нозете на дванадесет енориаши, олицетворяващи дванадесетте апостоли на Господ Исус. След богослужението „калояновските апостоли” получиха в дар най-новото печатно издание на Софийско-Пловдивската епархия – книгата на Св. Луи Мария Гриньон дьо Монфор „Писмо до приятелите на Кръста”.

На Велики Петък църквата бе отворена до късно вечерта. Вярващите имаха възможност да се поклонят пред Светия кръст, да обожават Светото Причастие, пренесено още предишната вечер в страничен олтар, както и да пристъпят към тайнството Изповед.

Най-важната литургия през цялата година – тази в Светата Пасхална нощ, започна с Литургия на Светлината: запалването на пасхалния огън и внасянето на пасхалната свещ в храма. С трикратното „Светлина Христова” отец Иван извести радостта от настъпващото Възкресение Христово. Последва Литургията на Словото с няколко четива от Стария завет, разказващи цялата история на спасението – сътворението на света, вярата на Авраам, Божието избавление на еврейския народ от египетско робство… В прочувствената си проповед свещеникът наблегна на причините за великденската радост. В следващите редове публикуваме по-голямата част от думите на проповедника, доколкото успяхме да ги запишем:
„Тази литургия е най-тържествената през цялата година, наситена с много символика в нея… Но това прилича малко на нашия живот. Много неща, много наситен с какви ли не неща, но едно е важното и то е в центъра – Исус Христос, възкръсналия наш Господ, възкръсналия наш Спасител. Както в литургията в основата е Той, така и в живота в основата е Той. Колкото и много други неща да имаме, с колкото и много други неща да сме заети и натоварени, нека не забравяме, че Той е най-главният, най-важният за нас самите, за спасението на нашите души. И всичката тази символика в днешната литургия идва да ни покаже именно това – Той е светлината, Той е спасението. Той е Този, Който за нас се принесе в жертва, но също за нас победи греха, победи смъртта, победи дявола, за да можем ние да бъдем свободни чеда Божии, да можем свободно да избираме истината, да избираме правдата, да избираме Неговата воля. В Евангелието, което прочетохме, се казваше, че когато двете Марии – Мария Магдалена и другата Мария, отидоха при гроба, видяха камъка отвален. Многобройни са, драги верни, камъните, които ни тежат в живота. Много са онези камъни, които би било добре да успеем да отвалим от себе си. Нека Бог ни дава тази сила да отхвърлим греха, нека Бог ни дава силата да се преборим с егоизма, с желанието ние да се налагаме, ние да бъдем първи. Нека тъй както Господ Исус Христос възкръсна от мъртвите, и ние да възкръснем от онзи дълбок сън, в който понякога изпадаме и продължително пребъдваме в него. Да възкръснем за истинския живот. А истинският живот е този, който е съединен с Бог. Вън от Бога, далеч от Бога, човек губи много, да не кажа и всичко. Ние запалихме вън на скара огън и в него всички въглени, които горят, са живи. Но ако извадим един въглен вън от огъня, той след малко ще угасне. Така и ние, ако сме далеч от Бога, то нашата вяра ще гасне, а в един момент и душата ни също ще угасне. Ние имаме нужда от Бога. И понеже Той знаеше много добре това по тази причина дойде и между нас, по тази причина страда, умря, но и възкръсна. И като възкръсна ни даде надежда и упование – надежда за нещо много по-добро, надежда, че след всяко изпитание идва и утеха; надежда, че във всяка една трудност ние имаме до себе си Него – истинския приятел, нашия Спасител. И най-вече, какво ни даде: даде ни надежда за вечния живот. Нещо което е изключително важно, защото ние знаем, че няма да умрем навеки. Защото ние знаем, че ще пребъдваме във вечността, в Неговата светлина. Затова християните са непобедими, защото имат Бог и защото имат упование във възкресението. Тади е голямата утеха и радост, която идва през светата нощ, която честваме. Христос победи смъртта. Христос победи дявола. И за всеки един от нас придоби живот вечен. Нека да е честит днешният празник на всички, нека да е честита тази свята радост и нека по цялата земя да звучи именно тази блага вест: „Христос възкръсна” (народът с леко плах глас: „Наистина въкръсна”). Или не сте сигурни? (с усмивка). Христос възкръсна! (Народът със силен глас: „Наистина възкръсна!”)”.
След тази прекрасна проповед, верните подновиха кръщелните си обещания, потвърждавайки вярата си в Пресветата Троица и в Светата Църква и отричайки се от сатаната, всички негови дела и всички негови суети.

В неделната великденска утрин църквата отрано се изпълни с народ. В един момент усещането бе, че и тази прекрасна голяма църква, която само след месец ще отбележи десет години от своето освещаване, няма да е в състояние да побере стеклото се множество. В проповедта си развълнуваният енорист отново изтъкна важността на великденската радост в противовес на унинието и отчаянието. „Защо тази вест изпълва с надежда и с утеха, и радост?” – риторично попита отец Иван. И даде отговора: „Защото Христос, с възкресението Си, ни освободи от греха. Защото Христос, чрез възкресението Си, ни освободи от властта на дявола – княза на този свят. Защото Христос, чрез възкресението Си, придоби за всички ни живот вечен. Неслучайно Той казваше: „Всеки, който живее и вярва в Мене, няма да умре навеки”. Всички ние, които сме повярвали в Христос, знаем, че ще придобием живот вечен. Това е причината за нашата радост”. Свещеникът обърна внимание на верните, че „в забързаното всекидневие често изпадаме в униние, често изпадаме в отчаяние. Много пъти грижите идват в повече и натежават над грешките ни. Къде да намерим тогава утеха, в кого да потърсим сила, ако не именно в Христос Господ Възкръсналия – Този, Който победи смъртта”.
В края на литургията отец Иван благослови великденската храна, а най-радостни от всички бяха най-малките християнчета. След литургията енористът поздравяваше своите енориаши пред и около храма с онази великденска радост, за която бе говорил малко преди това в проповедта си. Вярващите му отвръщаха със същото!

Коментари

Няма коментари

Оставете коментар