Catholic-news

Как Йоан-Павел ІІ се престраши да се върне на площад „Св. Петър” след атентата? Как изживя последните моменти от живота си? Отговорите на тези два въпроса ни говорят много за светостта на Карол Войтила. В нея е убеден и кардинал Анджело Комастри, настоятел на ватиканската базилика „Св. Петър” и викарий на Светия Отец за града-държава Ватикан. В интервю за Алесандро Джизоти от радио „Ватикана” кардиналът разказва и за необикновената любов на Йоан-Павел ІІ към Божията Майка.

- Първата ми среща с Йоан-Павел ІІ бе по повод номинирането ми за епископ. Бяха минали почти десет години от атентата и си спомням, че когато се оказах очи в очи с Йоан-Павел ІІ бях много развълнуван. В известен смисъл бях като в някакъв вид мъгла; не ми идваше на ум какво да питам. Спомням си, че Папата ми каза: „Но Вие сте много развълнуван! Питайте ме нещо”. В един определен момент казах: „Например, мога ли да Ви попитам: как успяхте да се върнете на площад „Св. Петър” след атентата?”. Този въпрос ми дойде на ум. И си спомням, че Йоан-Павел ІІ вдигна очи, погледна ме, усмихна се и ми каза: „Ами не беше лесно”. Тогава го попитах: „Не се ли страхувахте?”. А той ми отговори: „Разбира се, че се страхувах. Но не бива да се забравя, че смелите не са онези, които не изпитват страх, а онези, които, въпреки че се страхуват, продължават да изпълняват мисията си”. И добави: „След атентата ме съветваха да нося защитна жилетка под дрехите… Не исках. Животът ми е в ръцете на Бог”.

Колко въздействаща бе синовната обич на Карол Войтила към Мария по отношение на свидетелството за святост?
- Йоан-Павел ІІ е споделял, че е открил набожността към Мария по време на своята младост. В един първи миг му се е струвало, че набожността към Мария – по един или друг начин – е затъмнявала първенството на Христос. След това обаче, прочитайки „Трактат за истинската набожност към Мария” от Св. Луи-Мари Гриньон дьо Монфор, разбрал, че Мария не отдалечава от Исус; Мария отвежда при Исус. И казваше, че самият Исус ни е показал този път – пътя на Мария, когато от Кръста каза на Йоан: „Йоане, ето майка ти”, а на Мария: „Ето сина ти”. Исус ни посочи Мария като път, по който да достигнем до Него, защото Мария по дефиниция е пример за послушание, тя е тази, която казва „да”. И посредством Мария, взирайки се в Мария, човек се научава на стила на „да”-то. И най-после, онова негово Totus Tuus – програмата на Йоан-Павел ІІ, с която иска да каже: „Мария, аз съм изцяло твой, за да отида при Исус”.

Вие бяхте близо до Карол Войтила в последните моменти от земния му живот. Светостта на Йоан-Павел ІІ можеше да бъде видяна и в начина, по който той посрещна последното изпитание…
- Запазил съм един много жив спомен от последната ми среща с него. Беше 1 април 2005 г., ден преди смъртта му. Спомням си всичко до последната подробност: пристигам в двора „Св. Дамас”, качвам се в асансьора, пристигам в папския апартамент и намирам дон Станислав, който ме въвежда за пръв път в живота ми в стаята на Папата. Намирам Папата седнал, подпрян на възглавници, докато един лекар му даваше кислород, защото кризите със задушаването бяха продължили. Тогава му казах: „Свети отче, току-що започнах службата, която ми поверихте, дайте ми благослова си”. И виждам дясната ръка на Папата, извън завивката, силно подпухнала, да се издига за благослов, след което пада… Вдига я и пак пада, и тогава казвам: „Свети отче, достатъчно е, че благословията вече излезе от сърцето – на мен това ми е достатъчно”. Това е най-хубавият спомен, който нося със себе си. Тогава ме погледна в очите. Още виждам онези очи, които ме гледат – спокойни, ясни… Спомням си, че когато излязох от папския апартамент, се питах откъде идва това спокойствие: то идваше от факта, че той бе сигурен, че отива на среща с Господ. Но за мен имаше и една друга причина: той бе убеден, че е изживял целия си живот изцяло за Господ. Онова Totus Tuus той изцяло го бе осъществил: всичко на Мария за Исус.

През годините Вие сте имал възможността да четете и събирате хилядите благодарствени бележки, оставени от верните от целия свят при гроба на Йоан-Павел ІІ. Какво от тези свидетелства Ви е впечатлило най-силно?
- Това, което винаги ме е поразявало е, че всички бяха насочени в една двойна посока: или бяха семейства, които благодаряха на Папата за примера, за думите, за свидетелството, които бе дал, или пък бяха младежи, които му благодаряха за ентусиазма, който бе запалил в тях. В известен смисъл това са двете големи любови на Йоан-Павел ІІ – семейството и младежите. Именно той бе казал: „Бих искал да бъдат запомнен като Папата на семейството”, а в същото време всички ние си го спомняме като Папата на младите. Освен това Световните младежки дни са едно негово изобретение – начин да събере младите хора и да запали в тях ентусиазма да следват Исус.

Сега, когато всички ще можем да го призоваваме като светец, как ще се промени отношението на вярващите към Йоан-Павел ІІ?
- Първо ще отговоря по-общо, след това ще бъда по-подробен. По-общо погледнато, на ум ми идва една мисъл на Св. Тереза от Лизьо, която, два месеца преди да почина, изповядва: „Отивам в моето Небе, за да пращам добро на земята”. Вярвам, че Папа Йоан-Павел ІІ, който толкова обичаше Църквата, младежите, семействата и човечеството, живее в своето Небе, тръпнейки така, както когато бе жив, от желание да прави нещо, да прави добро, да носи Исус на хората. Така че в него със сигурност е същата страст, същото желание, защото в Небето доброто се умножава. От друга страна, спомняме си за него като за Папата, който даде велико свидетелство за вярата, една голяма смелост във вярата. Това, което винаги ме е вдъхновявало у Йоан-Павел ІІ, бе именно тази смелост, силата да върви напред, да побеждава всеки страх, както когато на 22 октомври 1978 г., поемайки понтификата на площад „Св. Петър”, каза: „Не се страхувайте! Отворете, дори широко отворете вратите за Христос! Христос познава човешкото сърце – само Той го познава!”. Мисля че, тези думи „Не се страхувайте, отворете широко вратите за Христос” са най-хубавият спомен от Йоан-Павел ІІ. Бих могъл да си го представя като една стрелка, като насочващ знак, който казва: „Отидете при Исус“.

Източник: © www.news.va
Превод от италиански: © www.catholic-news.bg