Catholic-news

„Скъпи приятели от Бергамо,
С приближаването на деня на канонизацията на блажения Йоан ХХІІІ, почувствах желание да изпратя този поздрав до вашия епископ Франческо, до свещениците, монасите и монахините, до вярващите-миряни от диоцеза на Бергамо, а също и до онези, които не принадлежат към Църквата, както и до цялото гражданство на Бергамо.
Знам колко много обичате Папа Йоан и колко много ви обичаше той в своята родна земя. От деня на избирането му за Папа, имената на Бергамо и Сото ил Монте станаха познати в целия свят, а също и днес, от дистанцията на повече от петдесет години, те биват асоциирани с неговото усмихнато лице и бащина нежност.
Призовавам ви да благодарите на Господ за големия дар, какъвто е за Вселенската Църква неговата святост. Насърчавам ви да съхранявате спомена за почвата, в която покълна тази почва – почва, формирана от всекидневно живяната вяра, от бедните, но обединени в любовта към Господ семейства, от общности, които са способнида споделят в семплотата.
Разбира се, оттогава светът се е променил, нови са и предизвикателствата пред мисията на християнската общност. Въпреки това, онова наследство продължава да вдъхновява и днес една Църква, която е призвана да живее сладката и утешителна радост от евангелизацията, да бъде придружител по пътя на всеки човек, да бъде „селската чешма”, от която всички да могат да черпят свежата вода на Евангелието. Обновлението, пожелано от Втория Ватикански събор, отвори пътя. Затова е специална радостта от това, че канонизирането на Папа Ронкали съвпада с това на блажения Йоан-Павел ІІ, който понесе именно това обновление през дългия си понтификат.
Сигурен съм, че и гражданското общество ще може винаги да намира вдъхновение от живота на бергамаския Папа и от средата, която го роди, търсейки нови начини за адаптиране към времето, с цел изграждането на съжителство, основаващо се на непроменливите ценности, каквито са братството и солидарността.
Скъпи братя и сестри, поверявам това свое послание на „Ехото на Бергамо”, на което младият дон Анджело Ронкали бе ценен сътрудник. Когато впоследствие службата го отведе надалеч, той винаги от страниците на „Ехо”-то чуваше гласа и зова на своята земя. Моля ви да се молите за мен, а в същото време аз ви уверявам в спомена и молитвата си за всички вас, по-конкретно за страдащите, за болните, без да забравям Градската болница, която пожелахте да посветите на Папа Йоан, както и диоцезалната семинария – толкова скъпа на сърцето му. На всички вас, с приближаването на пасхалните празници, изпращам апостолическия си благослов”.

Източник: © www.vatican.va
Превод от италиански: © www.catholic-news.bg