Catholic-news

На гроба

Автор: Роберт Вебер-Лохер

Това което досега е имало последната дума, сега става временно. Възкресение! Тук и сега – на гроба, на мястото на смъртта – започва животът…

Фамилната ни къща е в съседство с гробището, което е до църквата. Преди от стаята си можех всеки ден да гледам как хората идваха на гробовете. Имаше например една вдовица от моя клас, която бе загубила и сина си. Мария идваше всеки ден. Имаше и една двойка съпрузи, които преди години бяха загубили дъщеричката си при катастрофа. Те редовно се грижеха за гроба. Там цъфтеше една малка райска градина, пълна с тъга, със скръб, с любов.
Дядо, който беше купил къщата ни, бе избрал някога за семеен гроб първия зад оградата на градината. Не ни е далеч да се грижим за него. Когато съм си у дома, това е съвсем естествено задължение – понякога и посред нощ. А откакто къщата е продадена, то е още по-голямо от преди: Гробът е последният остатък от един адрес, последният остатък от нещо като родно място. Мнозина не са облагодетелствани с него: на близките на изчезналите, на тези, които на война са загинали далеч от родината, на всички, които са погребани без име в масови гробове. А последната воля на някои е анонимно погребение или прахът им да бъде разпръснат над морето.
Гробът е тема на човечеството. В Евангелието от Матей (28, 1-10) четем: Мария Магдалена и другата Мария дошли да видят гроба. Те искали с мислите си да бъдат близо до Исус, до обичания, убития човек, със сърце, пълно със скръб, както и с безпомощност. Това, което обаче „виждат“, е различно от видяното досега по гробовете. Те не заварват само празния гроб. Нещо такова винаги обърква. Има толкова празни гробове. Има ексхумиране и препогребване на мъртъвци. Има ограбени гробове. Дори фараоните не били сигурни в своите пирамиди. Мумиите били пренесени в музеи. Всъщност празният гроб поставя въпроса: Какво е станало?
И в библейския разказ се говори за случилото се и случващото се – за последните неща. Това което досега е имало последната дума, сега става временно. Възкресение! Тук и сега – на гроба, на мястото на смъртта – започва животът. Радостна вест. В Евангелието просто се казва: „Търсите разпнатия… Той възкръсна.“ Този същият, който е бил екзекутиран, този същият е жив!
В една Пасхална нощ, високо над една долина в Южен Тирол, ме впечатли тази надежда: Много от хората, участвали в богослужението, понесоха малките свещи от църквата не към къщи. Вместо това те тръгнаха със запалената на тях великденска светлина към гробовете на своите близки. Посланието от един гроб бе дошло на техните гробове. Оттогава всички гробове са нещо предпоследно. Бъдещето принадлежи на добрия и тих човек, който не къса повалената тръстика и не гаси мъждукащия фитил. Следователно и на всички онези, които живеят като хора от Проповедта на планината. Бъдещето принадлежи веднъж завинаги на хората на Блаженствата, на милостивите и на миротворците. То е започнало вече. Още сега, на този гроб в Йерусалим и с това по всички гробове, до най-малките долини на този свят.
Това изповядваме и в нашето Верую: „Разпънат, умрял и погребан, на третия ден възкръснал от мъртвите…“ И впоследствие на това: „Вярвам във възкресението на телата и вечния живот.“ Или, както пише над входа на едно гробище в Ечтал: „Resurrecturis“– място за тези, които ще възкръснат. Дитрих Бонхьофер го е формулирал в последните си дни така:

„Възкръсналият Христос носи новото човечество в себе си,
последното чудесно `Да` на Бог за новия човек.
Наистина, човечеството живее още в старото,
но е вече отвъд него,
то живее наистина още в един свят на смъртта,
но е вече отвъд смъртта,
живее още в един свят на греха,
но е вече отвъд греха.
Нощта още не е преминала,
но вече се развиделява.“

Източник: в. „Christ in der Gegenwart“

Превод: catholic-news.bg