Catholic-news

Днешният 27 април 2014 г. ще остане в историята на Църквата като велик ден. Някои го нарекоха „денят на четиримата Папи“, заради канонизацията на двамата Папи-светци Йоан ХХІІІ и Йоан-Павел ІІ, извършена от Папа Франциск, в присъствието на почетния Папа Бенедикт ХVІ. В този ден, в който милиони в Рим и милиарди пред телевизионните екрани, християни и нехристияни, вярващи и невярващи, политици и обикновени хора се преклониха пред примера на святост на Анджело Ронкали и Карол Войтила, публикуваме проповедта, произнесена от Светия Отец Франциск по време на литургията, състояла се на площад „Св. Петър“.

„В центъра на днешната неделя, с която приключва Октавата на Възкресение Христово и която Св. Йоан-Павел ІІ пожела да посвети на Божието Милосърдие, са прославените рани на възкръсналия Исус.
Той вече им ги бе показал, когато се яви за пръв път на апостолите същата вечер в деня след съботата, в деня на Възкресението. Но тази вечер, както чухме, Тома отсъствал; и когато другите му казали, че са видели Господ, той отговорил, че ако не види и не пипне онези рани, няма да повярва. Осем дни по-късно Исус се явява отново в горната стая сред апостолите; този път Тома е тук; обръща се към него и му предлага да се докосне до Неговите рани. И тогава този искрен човек, свикнал да се уверява във всичко лично, коленичи пред Исус и Му казва: «Господ мой и Бог мой!» (Ив 20, 28).
Раните на Исус са скандал за вярата, но са също и изпитание на вярата. Ето защо, раните от тялото на възкръсналия Христос не изчезват, а остават, защото тези рани са неизменен знак на Божията любов към нас и са незаменими за вярващия в Бог. Не става дума за това да вярваш, че Бог съществува, а да вярваш, че Бог е любов, милосърдие, вярност. Като се позовава на Исайя, Св. Петър пише на християните: „Чрез неговите рани се изцерихте“ (1 Петър 2, 24; срв. Ис 53, 5).
Св. Йоан ХХІІІ и Св. Йоан-Павел ІІ имаха смелостта да гледат Исусовите рани, да се докосват до Неговите наранени ръце и до Неговото пронизано ребро. Не се срамуваха от плътта Христова, не бяха скандализирани от Него, от Неговия кръст; не се срамуваха от плътта на ближния (срв. Ис 58, 7), защото във всеки страдащ човек те виждаха Исус. Те бяха двама смели хора, изпълнени с паресията (свободата) на Светия Дух, които оставиха за Църквата и за света свидетелство за добротата на Бог и Неговото милосърдие.
Те бяха свещеници, епископи и папи от ХХ в. Те познаваха трагедиите на този век, но не им се подадоха. По-силен, в тях, бе Бог; по-силна бе вярата в Исус Христос – Изкупител на човека и Господар на историята; по-силно в тях бе Божието милосърдие, което се откри в тези пет рани; по-силна бе майчината близост на Мария.
В тези двама души, съзерцавали раните на Христос, свидетели на Неговото милосърдие, пребиваваше «живата надежда», заедно с «неизказаната и преславна радост» (1 Петр 1, 3. 8). Надеждата и радостта, които възкръсналият Христос даде на Своите ученици, и които нищо и никой не може да им отнеме. Пасхалната радост и надежда, преминали през руслото на себеотрицанието, себеизпразването, пълното идентифициране с грешниците до крайност, до точката на отвращение от тази горчива чаша. Такива са надеждата и радостта, които двамата свети Папи получиха в дар от възкръсналия Господ, а те пък, на свой ред, обилно раздаваха на Божия народ, получавайки от него вечна признателност.
С такава надежда и такава радост дишаше първата общност на вярващите в Йерусалим, за което ни разказват Деянията на Апостолите (срв. 2, 42-47), и което чухме във второто четиво. Тази общност, в която се живее същността на Евангелието, идва да покаже любовта и милосърдието, в простота и братство.
Такъв е и образът на Църквата, който имаше пред себе си Вторият Ватикански събор. Йоан ХХІІІ и Йоан-Павел ІІ бяха сътрудници на Светия Дух във възстановяването на Църквата и нейното приспособяване към актуалните условия, съобразно нейния изконен облик – облик, който са й дали светците през вековете. Не трябва да забравяме, че именно благодарение на светците Църквата се движи напред и расте. Свиквайки Събора, Св. Йоан ХХІІІ показа едно деликатна покорност на Светия Дух, остави се да бъде воден и бе за Църквата пастир, наставляван наставник, воден от Духа. Това бе неговото велико служение на Църквата; затова ми е приятно да мисля за него като за Папата на покорността на Светия Дух.
В това служение на Божия народ Св. Йоан-Павел ІІ е Папата на семейството. Той самият веднъж пожела да бъде запомнен като Папа на семейството. Приятно ми е да подчертая точно това, в момент, в който вървим по пътя към Синода, посветен на семействата и със семействата, пътуване, което със сигурност от Небето той ще подпомага и подкрепя.
Нека тези двама нови свети Пастири на Божия народ се застъпват за Църквата, та през тези две години път към Синода тя да бъде послушна на Светия Дух в пастирската служба на семейството. Нека и двамата ни учат да не се скандализираме от раните на Христос и да се задълбочаваме в тайната на Божието милосърдие, което винаги се надява и всичко прощава, защото винаги обича“.

Източник: © www.vatican.va
Превод: © www.catholic-news.bg