Catholic-news

Ден след канонизирането на Папа Йоан ХХІІІ и Йоан-Павел ІІ за светци на Католическата Църква, в централната сграда на Българската академия на науките се проведе конференция с участието на известни личности. Препечатваме информацията за това събитие от сайта на българската секция на радио „Ватикана” – репортаж на Десислава Танчева.

В сърцето на София, само ден след канонизацията на папите светци Йоан XXIII и Йоан Павел II, беше открита конференция посветена на България и Ватикана и срещите на кръстопътя на народите и времето. Форумът се проведе в Големия салон на БАН и бе организиран от Института за балканистика с Център по тракология при БАН, с участието на Атлантическия клуб, Централния държавен архив, Дипломатическия архив на Министерството на външните работи и Фондация „Комунитас. Изложба на същата тема бе открита и във фоайето на салона. За развоя и духа на конференцията информира Десислава Танчева:

*********
Форумът е част от програмата за отбелязването на 145 години от създаването на БАН и 50-годишнината от създаването на Института по балканистика към Академията и се проведе под патронажа на вицепрезидента Маргарита Попова, която откри коференцията:

„Тази конференция е чудесен повод да си припомним , че връзките на България със Светия престол не са от вчера и не са временни и незначителни. Те започват през девети век и продължават и до днес с нашата конференция посветена на един наистина важен проблем. Както е известно веднага след християнизирането на държавата княз Борис се обръща към папа Николай I не само по важни теологически въпроси, но и с молба за съдействие при изграждането на новосъздадената българска институция. Тогава в столицата Плиска пристига компетентно папско пратеничество на чело с кардинал Формоза портуенски. Малцина знаят за интересният факт, че след като и папа Николай I и папа Адриян II, кардинал Формоза за глава на новосъздадената българска църква , няколко години след завръщането си той става папа. И не може ли днес да кажем, че има двама български папи – Формоза и Ронкали. Географската и историческата кръстопътна съдба на България е изстрадана с много грешки и жертви, но и носи в себе си много позитивни енергии. Към кръстопътя вървят много пътища, но много пътища и тръгват от него, така се срещат много хора и култури, изграждат се цивилизации. Затова и аз днес от цялото си сърце пожелавам успех на участниците в научната конференция в чест на Светите Отци Йоан XXIII и Йоан Павел II под надслов „България и Ватикана , срещи на кръстопътя на народите и времето“.

Председателят на БАН, академик Стефан Воденичаров подчерта обективната оценка на тяхната мисия за България и българите:
„Вчера във вечният град папа Франциск канонизира за светци двама римски първосвещеници, които са свързали своят живот и дело с България и българите: Йоан XXIII и Йоан Павел II. Първият известен у нас като българският папа, вторият като папата славянин. Преди да се възкачи на Светият престол, папа Йоан XXIII прекара в България десет години като апостолически делегат (1925 – 1934), но запази чувствата на любов и уважение към българският народ до края на живота си. Папа Йоан Павел II посети България през май 2002 година, но отлично познаваше и високо ценеше заслугите на България за Кирило-Методиевото дело. Днес в големи салон на БАН сме се събрали да почетем това знаменателно за България и света събитие с тържествена конференция в чест на Светите Отци, възможност за дълбока ретроспекция и обективна научна оценка на взаимоотношенията между България и католически свят”.

Думи от името на председателя на епископската конференция в България, монс. Христо Пройков, предаде отец Петко Вълов:
„Тези светци са били хора като нас, но Църквата със своят авторитет, признава техните човешки и положителни добродетели, с които са живели и достигнали до степен на героизъм, и днес тя ги въздига до нашите олтари. За нас в духовен смисъл, те трябва да бъдат пример за подражание, и имаме право да ги почитаме и призоваваме като светци.Днес в тази зала, научната конференция ще говори за хора, които със своите заслуги и възможности са дали своя принос в отношенията между България и Ватикана. За малката католическа общност на българите католици, е повод за голяма радост и признателност, че един такъв авторитетен форум, отбелязва заслугите на новите светци”.

Професор Светлозар Елдъров, обяви двамата папи за българофили:
„Щастлив съм, че заедно участваме в едно вълнуващо събитие. Ден след събитието на площад свети Петър в Рим, тук в София в салона на БАН присъстваме на една своеобразна академична канонизация на папите българофили. Това не е случайно съвпадение. Няма друга научна академия, която да е свързана така тясно и с двамата канонизирани светци на католическата църква, като Българската Академия на Науките. Точно преди 80 години, през 1934 година, пак тук, архиепископ Джузепе Ронкали, участва в откриването на IV Международен Конгрес по Византинистика. Тази научна конференция е посветена на папите българофили, това не означава че останалите папи са били студени към нас. С моя доклад е се опитам да свидетелствам, че всички папи от Пий IX до Франциск (преди 1846 до днес) са свързани с българите , по начин, който е оставил отпечатък върху нашата история. Историческите връзки на България със светия престол са един от непресъхващите извори на културно историческо богатство и енергия, за съхраняване, утвърждаване и развиване на нашата идентичност, от който ние сме длъжни да черпим с пълни шепи”.

Огнян Пунев от Централния Държавен Архив представи изключително важни документи от престоя на папа Ронкали в Българи и застъпничеството му над нас:
„Смятам, че всички тези документи красноречиво говорят за отношението на монсеньор Ронкали към Българи и българите, към българските евреи , към подтиснатите от всички други евреи, за неговата огромна толерантност, която наистина трябва да ни вдъхновява и ние с гордост можем да го призоваваме, като български светия, да бди над участта и съдбата на България”.

Председателят на Атлантическият клуб Соломон Паси сподели личните си спомени от срещата с папа Йоан Павел II в Софи и съзря чудо в неговата благословия на българския път към НАТО и ЕС:
„На влизане на един голям концерт , който бяхме организирали в НДК , не случайно бях паркирал моят прословут трабант на входа. Помолихме папата да благослови тази картонена машина, което той направи с удоволствие, като го предупредихме, че това е символа на членството ни в ЕС, това стана през май 2002. След тази майска благословия на външната политика на България дойдоха поканата за членство в Нато и дата за членство на България в ЕС. Нека това да смятаме за едно от чудесата на папа Йоан Павел II”.

Източник: Радио „Ватикана“ – българска секция
Забележка: Заглавието е на редакцията на www.catholic-news.bg