Catholic-news

Публикуваме пълния текст на проповедта на Папа Франциск по време на благодарствената света литургия за канонизацията на свети Йоан-Павел ІІ, отслужена на 4 май 2014 г. в църквата на полската католическа общност в Рим „Св. Станислав”.

„В откъса от Деянията на Апостолите чухме гласа на Петър, който със силен глас съобщава за възкресението на Исус. Петър е свидетел на надеждата, която е в Христос. Във второто четиво отново чуваме Петър, който утвърждава вярващите в Христовата вяра, като пише: „Вие, повярвалите чрез Него в Бог, Който Го възкреси от мъртвите…, та вярата ви и надеждата ви да бъдат в Бога” (1, 21).
Петър е здравата отправна точка на общността, защото се основава на Скалата, която е Христос.
Така бе и с Йоан-Павел ІІ – истински камък, вклинен в голямата Скала.
Седмица след канонизацията на Йоан ХХІІІ и Йоан-Павел ІІ се събрахме в тази църква на поляците в Рим, за да благодарим на Господ за дара на светия епископ на Рим, син на вашата нация. В тази църква, в която той е идвал повече от осемдесет пъти! Винаги е идвал тук, в различните моменти от своя живот и от живота на Полша.
В миговете на тъга и униние, когато всичко изглеждаше загубено, той не загуби надежда, защото неговата вяра и надежда бяха в Бог (срв. 1 Петър 1, 21). И по този начин той бе камък, бе скала за тази общност, която тук се моли, която тук слуша Словото, подготвя се за Тайнствата и ги отслужва, приема нуждаещия се, пее и празнува, и оттук тръгва към покрайнините на Рим…
Вие, братя и сестри, сте част от един народ, който е преминал през много изпитания в своята история. Полският народ знае, че за да влезеш в славата, трябва да преминеш през страданието и кръста (срв. Лк 24, 26). И го знае, защото го е изпитал, знае го, защото го е изживял. Св. Йоан-Павел ІІ, като истински достоен син на своята земна родина, следваше този път. Следваше го по един уникален начин, приемайки от Бог едно пълно оголване. Ето защо „плътта му почива в надежда” (срв. Деян 2, 26; Пс 16, 9).
А ние? Склонни ли сме да следваме този път?
Вие, скъпи братя, които днес съставлявате християнската общност на поляците в Рим, желаете ли да следвате този път?
Свети Петър, също и с гласа на свети Йоан-Павел ІІ, ви казва: „Със страх прекарвайте времето на вашето странстване” (1 Петър 1, 17). Истината е, че сме пътници, но не скитници! На път сме, но знаем накъде отиваме! Скитниците не знаят. Ние сме поклонници, но не сме бездомници, както казваше свети Йоан-Павел ІІ.
Двамата ученици от Емаус бяха скитници по пътя, не знаех къде би трябвало да отидат накрая, но на връщане не бе така! На връщане те бяха свидетели на надеждата, която е Христос! Защото бяха срещнали Него – Възкръсналия Пътник. Този Исус е Възкръсналият Пътник, Който върви с нас. Исус е тук днес, Той е тук сред нас. Тук е в Своето Слово, тук е – на олтара, пътува с нас, Той е Възкръсналият Пътник.
Ние също можем да станем „възкръснали пътници”, ако Неговото Слово разпалва сърцето ни и Неговата Евхаристия отвори очите ни за вярата, и ни подхранва с надеждата и любовта. Също и ние можем да вървим до братята и сестрите, които са тъжни и отчаяни, за да стоплим сърцата им с Евангелието и да разчупим с тях хляба на братството.
Нека свети Йоан-Павел ІІ ни помага да бъдем „възкръснали пътници”. Амин”.

Източник: © www.vatican.va
Превод от италиански: © www.catholic-news.bg